Tears

Държах я в ръце и я гледах право в очите. Искаше ми се да видя себе си. Искаше ми се да се огледам в тях. Но не виждах себе си. Виждах нея. Виждах радостта, болката, страхът, съмнението, смехът и красотата на сърцето й. Тя не ми принадлежи, нито аз на нея, но тя е за мен и аз съм за нея. Трудно разграничима разлика. И все пак така е. Да бъдеш нечий може да е желано, може да е наложено, а може и просто да е приятно, но не винаги възприятията ни са реалността. Но какво е реалността - моята, нейната, на околните? Какво смятаме за реално?

Според някои, ние сме това, което другите мислят за нас и начина, по който ни възприемат.

Ако е така то аз съм този, който тя вижда, и тя е тази, която аз виждам. Дори така казано буди съмнение, тъй като мнението на един не прави възприятието реалност. Въпреки това, човекът, който намираш и застава до теб, е този, който те възприема по правилния начин. Правилен за него, с късмет, правилен и за теб.

Необходимостта ни от потвърждение ни прави зависими, и ни хвърля в ожесточена борба за признание. Дали е правилно или не, не мога да заявя, но мога да кажа, че когато я погледнах в очите това изчезна. Бях завършен. Душата ми намери покой. Знаех какво да направя. Видях пътят пред мен и този, който вече бях извървял.

Странно нещо е да видиш светът през сълзи. Красив, светъл, тъжен, плашещ, реален и същевременно имагинерен. Сякаш почти докосвам невидимата частица - душата й. Целунах я и усетих солта. Прониза ме желанието да я закрилям, но няма нужда от това сега. Хората трябва просто да присъстват в житова на тези до и около тях. Толкова е просто. Ако искаш да си там то бъди там. Ако не искаш, недей. Страхът ни сковава, поглъща светлината и ни кара да се съмняваме. Страх ме е всеки ден. Страх ме е, че това е сън. Страх ме е, че не заслужавам това, което имам, а търся това, което си мисля, че нямам. Страх ме е от самият мен. Страх ме е от нея. Страх ме е от грешките на миналото и предизвикателствата на бъдещето.

Интересни люде познавам. Едните са готови да направят всичко, за тези, които обичат, а други не знаят обичат или не. Въпреки това всички искат това, което другите имат. Странно нещо са хората... винаги искат това, което нямат.

Тя беше до мен. Тялото и залепено за моето и търсеше мен. Какво повече би искал човек?

Пари, коли, къщи или спомени? Всеки ще отговори различно.  Аз исках нея. И продължавам да я искам. Всеки ден. Всеки час. Всяка минута. 

Тя изпитваше страх и продължава да го изпитва. И? Това какво променя? Нищо. Аз вярвам в нея и вярвам в нас. Приемам я такава, каквато е - с нейните страхове, желания, мечти, борби, сълзи, усмивки, настроения, стени и всичко, което я прави жената, която е.

Аз не искам нищо в замяна. Двойките не искат в замяна. Връзките не се основават на замяна, бартер, сделки и т.н. Те се основават на сурови емоции и взаимодействия. Тъга, радост, желание, страст ... всичко това изгражда хората, а хората изграждат връзките помежду си. 

Много хора говорят за съвместимост на характерите, разбирателство с партньора и компромиси. Не съм съгласен в този му вариант. Трябва да разбереш човека до теб. Да разбереш наистина какво го задвижва, какво го мотивира, какво желае, какво обича, какво не обича, за какво мечтае и от какво се страхува и ако си умен ще запазиш този, който в тях вижда и теб. 

Връзките не са лесни. Напротив. Много е трудно. Хората не обичат да дават. Живеем в ера, в която сме свикнали да получаваме всичко на мига. Получаваме моментни резултати като търсим нещо, като се опитваме да направим резервация, като купим нещо, като наберем по телефона някой, като отидем на ресторант, като поръчваме храна, но връзките изискват време и грижи. Никога не искал повече да вложа толкова много колкото сега, защото сега виждам, че това, което изграждам е реално, а не основано на нечия фантазия. 

Сълзите в очите й ми показаха нещо сурово и истинско. Нямаше думи, с които да й кажа всичко, което исках. И все още не намирам правилните. Но знам, че не винаги думите са важни, а това, което правим им придава тежест.

Спомням си първият път когато я срещнах. Усмихвам се като си спомням. Тя знае защо. Тя е виновна. Оттогава не спираме да говорим. И всяка една дума носи нещо със себе си. Значение, което само ние знаем и разбираме. 

Сълзите заместват думите. И аз разбрах всяка една от тях.