-Отваряй вратата кучко проклета!Не можеш да ме изгониш!Отваряй иначе ще разбия проклетата врата и тогава ще разбереш на какво съм готов!Отваряй курво!
-Махай се!Не искам да те виждам!Не разбра ли,че не те искам тук!Нещастник!Нищо не успя да свършиш в жалкия си живот и сега искаш и мен да обречеш на същото,но няма да я бъде твоята!
Бе 11:30 през ноща и блъскането по вратата и виковете събудиха почти целия блок. Съседката,баба Ваня,се обади на полицията и им каза да побързат,защото момчето на съседката щеше да я убие.Най-вероятно и това можеше да се случи ако бе успял да влезе в панелния апартамент.В същото време той продължаваше да блъска по вратата и да вика на майка си да му отвори.Трябваха му пари за да се надруса и то спешно.Ако не получеше скоро дозата си щеше да изпадне в шок.Майка му вече се бе разделила с телевизора и уредбата,но нямаше намерение да се разделя и с вече малкото й останали пари.Беше вдигнала ръце от 17-годишния си син.
Съседът от долния етаж бай Георги,бивш военен,бе здрав,нисък и набит човек,който въпреки годините все още можеше да повали с един удар всеки който го ядоса.Притеснен от кавгата,която бе поредната този месец,той реши да вземе мерки.Взе личното си оръжие,качи се по стълбите,застана зад развилнялия се и го удари в тила.Той се строполи на земята и изведнъж цялото стълбище утихна.След 5 мин. бай Георги го предаде на полицията.
3 месеца по-късно,Пловдивски затвор
Беше вече изминал месец и половина откакто влезе в затвора,но това не му пречеше да взима наркотици,макар и в дози значително по-малки от предишните.Въпреки това те го поддържаха все още зависим.Осъдиха го на 1 година за опит за взлом и му препоръчаха да се лекува от зависимостта си,но той не го прие на сериозно.Според него наркотиците спасяваха живота му.Дрогата го спасяваше от еднообразното му скучно съществуване,което го измъчваше откакто баща му умря,когато бе на 15г.Майка му разбра едва,когато бе станало прекалено късно и затова не успя да реагира навреме.Тя допоследно не искаше да се примири,че синът й е наркоман,но нощта преди 3 месеца я накара да прозре истината.
6 месеца по-късно,Пловдивски затвор
Изнасилваха го вече 3-та седмица поред при това всеки ден.Той не се съпротивляваше много,защото иначе щяха да му строшат всички кости.Въпреки това го биеха и без причина-не вървял правилно,гледал някого накриво и т.н.Унижението,което търпеше го накара да види същността на нещаат.Никой не беше виновен за това,което му се случваше.Самият той бе позволил това и сега се ненавиждаше за стореното.Искаше да пише на майка си,да й се извини,но се отказа-едва ли щеше да му повярва.Оставаше му само едно нещо да пребори,а то се намираше в кръвта му.Хероин,кокаин,трева-всичко това беше там и чакаше деня,в който ще се завърне,по-могъщи от всякога демоните му щяха да го връхлетят ако не направеше нещо и то бързо.Имаше още 3 месеца да измисли какво.
3 месеца по-късно,Пловдивски затвор,7:30 сутринта
След 5 часа щеше да излезе от затвора,но това далеч не го правеше щастлив.Нямаше работа,семейство,приятели,но имаше избор.Трябваше да избира да живее или да умре.Не се залъгваше,че ако му се отдаде възможност щеше да се надруса отново,затова реши,че трябва да се пребори окончателно физически и психически.Реши да напусне града и да отиде в единствената легална комуна за наркомани в България.Тя се казваше "Солидарност" и се намира в София.Водеше се дневен център за рехабилитация,но обитаващите го си я наричаха комуна.Основната им задача бе да преодолеят психическата зависимост,тъй като наркотичните вещества можеха да се изхвърлят от организма още на втория месец.Психиката му бе "увредена" по думите на д-р Маргарита Виденова.тя беше най-готина от психолозите и бе приятел с всички.Естествено някои от новодошлите бяха настанени насила и не вярваха на никого.Всеки момент можеха да изперкат и заколят някого,но тя отказваше да предаде доверието си в тях.Той постъпи там 1 седмица,след като излезе от затвора,но ясе още го мъчеше гладът.Онзи глад,който го правеше озлобен.Озлобен срещу всичко и всички."Нахранеше ли се" той се пренасяше в друг свят,в свят,в който никой не му заповядваше,никой не го контролираше.Свят,който в крайна сметка щеше да го убие.
26 дни по-късно
-Здравейте,аз съм Емо и съм зависим.
-Здравей Емо-отговориха вкупом всички.
Беше му трудно да продължи и това си личеше.Това му бе едва третата сбирка и първа на,която щеше да говори.Всички 13 души се бяха наредили в кръг точно,както по филмите,само,че тук всичко бе реално.Тази мисъл го прониза.Едва сега разбра,че всичко бе реалност.Намести се на стола си,запали цигара нервно и понече да продължи,но водещия групата му каза:
-Не е разрешено да се пуши.Защо не изгасиш цигарата?
-Може и да не е рарешено,но аз ще си пуша,а ти ще ме оставиш да се доизкажа.Не се лекуваме от никотинова зависимост,а от нещо по-лошо,затова ни остави намира.
-Както искаш-троснато каза водача на групата изненадан от реакцията му.
-Аз съм зависим.Както виждам сме се събрали само такива,тъй че би трябвало да ми е по- лесно,но не е.Не съм си изливал душата пред непознати,били те дори с проблеми като моите.Повечето от вас познавам от 3 седмици,но някак си отдалечено.Като пристигнах ми казаха,че тези сбирки е именно методът да се премахне тази отдалеченост и все пак не би трябвало да е толкова трудно.Както и да е,тук съм вече от 26 дни знам,че съм изчистил организма си,но не и душата си.Нямам намерение да се самосъжалявам за избора,който направих преди 3 години и половина.Аз направих избора и,както виждате нося последствията му.Вижте-той посочи ръцете си като навиваше ръкавите над лактите.
Това се случва,когато имаш вени като моите.Вената по принцип е като макарон.тя е гъвкава,трудно се пробива,но когато се пробие достатъчно пъти става неизползваема.
Местата около свивките на лактите му бяха синяи.Следите не бяха пресни,но бяха оставили своя отпечатък-завинаги.
-Съсипах ръцете си.Сега ме е срам да излезна навън без дълъг ръкав.Не знам как ще се справям през лятото.Когато съсипах вените си,започнах да търся нови места за иглите и започнах да бода вените на ходилата.Когато съсипах и тях започнах да се нода между пръстите на краката и в китките.По това време започнах да крада,защото се затруднявах да си намирам стоката.Крадях от съседи,приятели,роднини,обирах магазини,дори започнах да продавам част от покъщнината само и само да си взема доза.Най-много съжалявам, затова,че щях да оставя почти без пари майка ми ако онази нощ не ме бяха арестували. И преди съм лежал в затвора,но само за 2 месеца най-много.След като ме арестуваха си мислех,че и този път ще се размине,но за щастие не стана така.Попаднах в затвора и там не се отървах от порока си.Всичко се потаряше макар и в по-малки дози.В затвора бе адът,а аз не знаех как да пречистя греховете си,за да се измъкна.Изнасилваха ме почти през ден,на два пъти ме шиха в лечебницата за скъсан...сещате се какво.Побоя пък бе само гарнитурата.Тогава осъзнах,че не може да продължава вечно това.Оставаха ми 3 месеца и реших като изляза да направя нещо с живота си,за да не повторя престоя си тук.Когато излезнах разбрах къде се намира това място и дойдох веднага.Другата седмица започвам работа,макар и на изпитателен срок,ное разбираемо с моето минало.Не съм се опитвал да се свързвам с майка ми,защото не се надявам да ми обърне внимание.Сигурно като мине време ще опитам да се свържа с нея.Тя ме нарече разочорование и беше права.Сега съм само на 18 години и все още съм разочорование.Искам да кажа само още нещо ако може-погледна въпросително шефа на групата.Той му кимна одобрително.
-Въпроса не е в това дали взимаш наркотици,дали си зависим от тях или не,дали крадеш и убиваш заради тях,въпросът е в това да разбереш,че не се чустваш жив докато ги взимаш. Всъщност ти умираш,а това е най-голямата ирония.Никога няма да съм същият след тези 3 години и половина,но поне ще знам,че съм преборил най-големите си страхове и съм се измъкнал сравнително цял от тази каша.
Той загаси цигара и се облегна на стола си.Всичко премина и се почуства някак си по-лек. Нямаше по-спокоен и щастлив от него човек.
------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако и вие имате нужда от помощ потърсете я на тези адреси:Майки срещу дрогата,Дневен рехабилитационен център "Солидарност".
Всичко е поправимо!Винаги има надежда за ново начало!
петък, 31 август 2007 г.
четвъртък, 30 август 2007 г.
Новите филми 2007/2008г.
Очаквайте пълна информиция за следните филми Saw 4,Batman:The dark knight,Indiana Jones and the city of the Gods,Halloween,Rambo 4,Two:Thirteen,The Punisher:Welcome back Frank, 75, The Persuaders,1-18-08 и още много други съпътствани със снимков и видео материал!!!
събота, 18 август 2007 г.
Goodnight,goodnight
Не можеш да заспиш.Излизаш на балкона и се втренчваш в блоковете наоколо.Има още двама или трима,които не спят в 3 часа през ноща.Всичко е толкова тихо,че чак плашещо.Няма коли нито хора по улиците,само котки отвреме навреме се чуват да шумолят в храстите.
Заглеждаш се в небето и се питаш защо не заспиваш.Нещо липсва.Нещо липсва в монотонния ти живот и се чудиш какво е.Дали е любов,пари,приятели или просто трудно заспиваш-най- вероятно от всичко по малко.Не можеш да спреш да гледаш проклетото небе и се питаш дали ще намериш това,което търсиш.Естествено се молиш на Господ да ти даде отговори,но всъщност не вярваш,че някой те чува.Просто правиш всичко механично,без да съзнаваш,че дори молитвата ти е по навик.Няма шанс да заспиш в близкия час.Отиваш в хола и си пускаш телевизора.Отиваш на порното,мастурбираш малко,а после гледаш Discovery Channel. Неизбежното се случва,става ти скучно.Отиваш отново на балко и почваш старата безполезна песен за страданието и самотата.Щом досега ноикой не се е спрял до теб,значи няма никода да го направи.Излишни дерзания на уморен от самота ум.Продължаваш да гледаш красивите и проклети звезди и съвсем се отчайваш. Отваряш хладилника и нагъваш сладоледа,както правят по филмите с надеждата той да ти оправи проблемите.Насищаш се на сладкото и обръщаш поглед към пода.Виждаш за пореден път този безизразен под и си обещаваш,че ще смениш балатума.Отново на балкона.Няма вече нищо за гледане.Мини депресията отшумява,но все още не ти се спи. Няма нищо за правене,затова решаваш да си легнеш и да пробваш да заспиш.Трудно ще е в 4 сутринта да успееш да се приспиш,но все пак не се отказваш,няма да седиш буден до изгрева я.Вперваш отчаян поглед в тавана.Нищо.Там за пореден път не виждаш нищо. Естествено,че тъмнината ти пречи,но ти не търсиш цветове или форми,ти търсиш отговори.Да,но таваните не говорят.Опитваш се да разбереш смисъла на живота ти,но той се оказва безсмислен.Няма и една причина поради,която да отместиш погледа,нито една шибана причина.Защо?!Просто така.На всичко живота преминава в едно и също занимание.Всички питат:"Каква е моята роля?".Да,но някои са просто статисти.
Успяваш да заспиш,но не сънуваш-сънищата са за "живи" хора.На следващата нощ всичко се повтаря само,че този път забравяш порното.
Заглеждаш се в небето и се питаш защо не заспиваш.Нещо липсва.Нещо липсва в монотонния ти живот и се чудиш какво е.Дали е любов,пари,приятели или просто трудно заспиваш-най- вероятно от всичко по малко.Не можеш да спреш да гледаш проклетото небе и се питаш дали ще намериш това,което търсиш.Естествено се молиш на Господ да ти даде отговори,но всъщност не вярваш,че някой те чува.Просто правиш всичко механично,без да съзнаваш,че дори молитвата ти е по навик.Няма шанс да заспиш в близкия час.Отиваш в хола и си пускаш телевизора.Отиваш на порното,мастурбираш малко,а после гледаш Discovery Channel. Неизбежното се случва,става ти скучно.Отиваш отново на балко и почваш старата безполезна песен за страданието и самотата.Щом досега ноикой не се е спрял до теб,значи няма никода да го направи.Излишни дерзания на уморен от самота ум.Продължаваш да гледаш красивите и проклети звезди и съвсем се отчайваш. Отваряш хладилника и нагъваш сладоледа,както правят по филмите с надеждата той да ти оправи проблемите.Насищаш се на сладкото и обръщаш поглед към пода.Виждаш за пореден път този безизразен под и си обещаваш,че ще смениш балатума.Отново на балкона.Няма вече нищо за гледане.Мини депресията отшумява,но все още не ти се спи. Няма нищо за правене,затова решаваш да си легнеш и да пробваш да заспиш.Трудно ще е в 4 сутринта да успееш да се приспиш,но все пак не се отказваш,няма да седиш буден до изгрева я.Вперваш отчаян поглед в тавана.Нищо.Там за пореден път не виждаш нищо. Естествено,че тъмнината ти пречи,но ти не търсиш цветове или форми,ти търсиш отговори.Да,но таваните не говорят.Опитваш се да разбереш смисъла на живота ти,но той се оказва безсмислен.Няма и една причина поради,която да отместиш погледа,нито една шибана причина.Защо?!Просто така.На всичко живота преминава в едно и също занимание.Всички питат:"Каква е моята роля?".Да,но някои са просто статисти.
Успяваш да заспиш,но не сънуваш-сънищата са за "живи" хора.На следващата нощ всичко се повтаря само,че този път забравяш порното.
петък, 17 август 2007 г.
Резултати от безразборното е**не
Повече от когато и да било тийнейджъри прибягват до аборта, довеждайки до сериозен ръст в цялостния брой на прекъсванията на бременността за Великобритания.
Въпреки огромните харчове на английското правителство за програми за контрацепция и семейно планиране, 19-годишните са възрастовата група с най-високи показатели, 35 на всеки хиляда момичета правят аборт, според Департамента по здравеопазване.
Броят на абортиралите момичета под 16 и под 18 години е нарастнал през последната година, повдигайки уместния въпрос, че най-вероятно абортът се възприема от младите като форма на контрацепция.
Информацията за ръста на абортите идва една седмица след разтърсващия доклад „Сексът, наркотиците и алкохолът при младежите”, създаден от правителствено финансирана консултативна група, която предупреди, че британските тийнейджъри са в хватката на сексуална здравна криза, „напомпана” от модерната култура, която оправдава злоупотребата с алкохол, наркотичната зависимост и промискуитета.
Миналата година във Великобритания е имало общо 193 737 аборта, увеличение от около 3,9% спрямо 2005 г., докато ръстът между 2005 и 2004 е бил само 0,4%. Данните показват също, че 32% от жените, стигнали до аборт, са имали предишно прекъсване на бременността.
В България:
България е сред шампионите по аборти и раждане от тийнейджърки. Страната ни се нарежда след Украйна и Русия по бременности и раждания във възрастта 15–19 години.
Намалява възрастта на учениците, при която е извършен първият полов акт – всеки втори 17-годишен ученик. 16% от младите започват полов живот преди 15 години, 35% – до 16 години, и 65% – до 17–18 години.
Специалистите са на мнение, че абортите, които водят до безплодие, са една от първите причини за ниската раждаемост. Преди няколко години бездетните семейства са били 10%, а сега са 14–15%.
Статистика:
България се нарежда на осмо място в света по общ брой аборти и на второ по брой на абортите на глава от населението.
Общ брой аборти: (по данни на www.nationmaster.com)
1 Русия: 2, 766, 360
2 Съединените щати 1, 210, 880
3 Индия: 596, 345
4 Япония: 343, 024
5 Франция: 161, 129
6 Италия: 134, 137
7 Германия: 97, 936
8 България: 97, 023
9 Куба: 83, 963
10 Унгария: 76, 957
11 Канада: 70, 549
12 Швеция: 37, 489
13 Израел: 15, 509
14 Норвегия: 13, 672
15 Нова Зеландия: 11, 173
16 Финландия: 9, 884
17 Гърция: 1, 216
18 Исландия: 807
19 Полша: 559
Брой аборти на глава от населението: (по данни на www.nationmaster.com)
#1 Русия: 19.2885 на 1,000 души
#2 България: 13.0232 на 1,000 души
#3 Унгария: 7.69032 на 1,000 души
#4 Куба: 7.39958 на 1,000 души
#5 Швеция: 4.16452 на 1,000 души
#6 Съединените щати: 4.0945 на 1,000 души
#7 Норвегия: 2.9767 на 1,000 души
#8 Нова Зеландия: 2.76902 на 1,000 души
#9 Исландия: 2.71958 на 1,000 души
#10 Япония: 2.69214 на 1,000 души
#11 Франция: 2.65644 на 1,000 души
#12 Израел: 2.47077 на 1,000 души
#13 Италия: 2.30861 на 1,000 души
#14 Канада: 2.15056 на 1,000 души
#15 Финландия: 1.8924 на 1,000 души
#16 Германия: 1.18811 на 1,000 души
#17 Индия: 0.552036 на 1,000 души
#18 Гърция: 0.113986 на 1,000 души
#19 Полша: 0.0144976 на 1,000 души
понеделник, 13 август 2007 г.
The Blower's daughter
" Обичах я повече от всичко!Тя беше онова,което ме караше да се събуждам всяка сутрин и да имам сили да го изкарам.Нямаше нищо друго освен нея.Тя беше единственият наркотик от,който се нуждаех.Тя беше онова,за което всички мъже мечтаят,но малко са изпитали.Няма да лъжа и сексът си го биваше,а тялото й само по себе си бе създадено,за да му се наслажсават-аз да му се наслаждавам.Никога не си помислих,че ще обичам друга така.Тя ме превръщаше в нещо различно,добро,щастливо и весело създание,което я боготвореше.Ще излъжа ако кажа,че винаги ни е било лесно,но никога не сме се предавали.Винаги през тези 3 години сме се държали един за друг и никога не сме имали намерението да се предаваме. За нищо на света не бихме разрушили света,който бяхме изградили с толкова любов-не и,докато бяхме живи.Странно звучи сега "Докато смъртта ви раздели",дори и в ден като днешния,в който се навършват 18 месеца откакто... Дали ще ми прости някога."
Тук той остави химикалката.Постави листа в плик и го запечата.Написа името на сестра си и го постави на бюрото.След това отиде в спалнята спусна щорите,взе пистолета и седна на леглото.Гърмът отекна ясно в съзнанието му,след което всико изчезна.Не чустваше нищо, само хлад и мрак.След секунди всичко се озари от светлина и той я видя пред себе си очаквайки го с протегнати към него ръце.
Кръвта му беше окъпала стената зад него.Личеше си и дупката от куршума.Кръвта започна бързо да се стича по стената и,а тази от леглото му вече се бе просмукала в дюшека.
Тя беше загинала преди 18 месеца,след като я бяха застреляли случайно,докато купуваше някои неща от местната бакалия.Следствието по обира така и не намери извършителя на обира и убийството й.Той се опитваше да преодолее всичко,но така и не успя.Затвори се в себе си.Стана безизразен сякаш душата му го бе напуснала.Така и беше-тя бе душата му.
Всяки сутрин той се опитваше да намери причина да остане жив и през този ден.На днешния обае не намери такава.
Когато сестра му намери писмото не го обвиняваше.Знаеше,че е отишъл на единственото място на,което щеше да е щастлив.
Тук той остави химикалката.Постави листа в плик и го запечата.Написа името на сестра си и го постави на бюрото.След това отиде в спалнята спусна щорите,взе пистолета и седна на леглото.Гърмът отекна ясно в съзнанието му,след което всико изчезна.Не чустваше нищо, само хлад и мрак.След секунди всичко се озари от светлина и той я видя пред себе си очаквайки го с протегнати към него ръце.
Кръвта му беше окъпала стената зад него.Личеше си и дупката от куршума.Кръвта започна бързо да се стича по стената и,а тази от леглото му вече се бе просмукала в дюшека.
Тя беше загинала преди 18 месеца,след като я бяха застреляли случайно,докато купуваше някои неща от местната бакалия.Следствието по обира така и не намери извършителя на обира и убийството й.Той се опитваше да преодолее всичко,но така и не успя.Затвори се в себе си.Стана безизразен сякаш душата му го бе напуснала.Така и беше-тя бе душата му.
Всяки сутрин той се опитваше да намери причина да остане жив и през този ден.На днешния обае не намери такава.
Когато сестра му намери писмото не го обвиняваше.Знаеше,че е отишъл на единственото място на,което щеше да е щастлив.
Anatomy of a murder-Part II
Мина известно време,след като я беше закърпил,но тя продължаваше да чуства острата болка в краката.Мислеше само как по-бързо да умре.Не можеше да повярва,че това се случва на нея.
Изведнъж вратата отново се отвори.Той влезе и седна на стола срещу нея.Махна лепенката, коятп беше сложил на мястото на тръбата.
-Така би трябвало да ти е по-леко.
-Не е-каза през сълзи тя.
-Виж,не се заяждай!
-Кой си ти?! Какво искаш от мен?!
-Не е важно аз кой съм,а ти коя си.А относно това какво искам,то е следното:ще те изтезавам, изнасиля и след това ще те убия!Доволна ли си?
Ужасът застина на лицето й.Не вярваше на ушите си.Съвсем скоро той щеше да се гаври емоционално и физически с тялото й,а точно това я ужасяваше най-много.
-Защо мен?!-сълзите и отчаянието вече я заливаха.
-Първо,защото така искам и второ,защото ще мога да се наслаждавам на страданието на тялото ти.
Не личеше и нотка безпокойство в гласа му.Нито следа от угризения или нещо такова. Думите бяха ледени и точно затова я пронизваха толкова дълбоко.
-Децата ми добре ли са?
-Да,те не ме интересуват.
Макар и за момент тя си отдъхна.
-Но знай,че,ако създадеш,какъвто и да е проблем те ще пострадат най-много!
Каза го сякаш е готов всеки момент да ги изкорми.
Пред очите и се стрелнаха лицата им и си обеща,че ще направи всичко възможно,за да ги предпази.
-Сега е време да ядеш-каза той.
-Добре-каза тя примирила се със съдбата си.
След като я нахрани излезе.Искаше да й остави малко време за размисъл.Тя направи точно това.През главата и минаваха всякакви мисли.
"Дано децата са добре.Трябва да ги предпазя.Дали ме търсят вече?От колко време ли съм тук?Няма ли някой да ме намери?Господи ЗАЩО ме наказваш?!"
В главата й бе пълна каша.Не знаеше дали да се надява за живота си и да се бори да оцелее,или да посрещне съдбата си с достойнство.Каквото и да избереше,щеше да умре в мъки.
Заспа.Бе прекалено уморена,за да се надява на чудо.
Часовете минаваха,но той не влизаше в стаята,нито пък се чуваше,какъвто и да е шум отвън.Всичко бе потънало в смъртна тишина.Тя съвсем се отчая.
"Ами ако ме е изоставил кой ще ме намери?Дали се опитва да отвлече и децата?"
Дори самата тя не вярваше на мислите си.Не се надяваше,че просто е избягал,просто се примири,че отлага края й.
В този момент вратата бавно се отвори.Той застана на прага и каза:
-Време е.
"За какво по дяволите говори?"
Той я освободи от белезниците,махна лепенката от устата,изправи я и я остави да лежи на пода по корем.Смяташе да изпълни по-рано даденото обещание.
Плъзна се над нея и тя усети топлината му.Не вярваше това да й донесе удоволствие, затова се подготвяше да изтърпи това,което щеше да се случи.
Той се съблече и започна да се втвърдява.Легна върху нея и започна с полувтвърдения си "уред" да масажра задните и части.Това я отвращаваше,но той се възбуждаше все повече.
Вече напълно готов той се приготви да влезе в нея.Беше си сложил презерватив,за да не оставя следи.Навлезе мощно и тя изпищя от болка.
-Викай,но никой няма да те чуе-повтаряше й той в ухото,докато се движеше в ануса й.
Тя не повярва,че това се случва.Болката бе неописуема.С всеки свой тласък той я разкъсваше все повече.Тя започна да кърви.Нещо в нея се пречупи и ря спря да вика.Мислеш само за това как да предпази децата си.
След като свърши,той остана 2-3 секунди върху нея.После стана и излезе.Очевидно,за да се изчисти.Тя кървеше сравнително слабо,но все пак имаше разкъсвания.Той се върна с леген топла вода и започна да я почиства.След като свърши я намаза с нещо отзад очевидно,за да спре кървенето.Облече я и я постави отново на стола.Болката беше остра и незатихваща.С всяка измина секунда я болеше още повече.Самият факт,че седеше изгаряше тялото й от болка.
Той я завърза отново,залепи й устата и отново излезе.На лицето му се четеше удоволствие.
Мракът я погълна отново и в този момент тя изгуби надежда.Само сълзите показваха,че този човек е още жив.
Изведнъж вратата отново се отвори.Той влезе и седна на стола срещу нея.Махна лепенката, коятп беше сложил на мястото на тръбата.
-Така би трябвало да ти е по-леко.
-Не е-каза през сълзи тя.
-Виж,не се заяждай!
-Кой си ти?! Какво искаш от мен?!
-Не е важно аз кой съм,а ти коя си.А относно това какво искам,то е следното:ще те изтезавам, изнасиля и след това ще те убия!Доволна ли си?
Ужасът застина на лицето й.Не вярваше на ушите си.Съвсем скоро той щеше да се гаври емоционално и физически с тялото й,а точно това я ужасяваше най-много.
-Защо мен?!-сълзите и отчаянието вече я заливаха.
-Първо,защото така искам и второ,защото ще мога да се наслаждавам на страданието на тялото ти.
Не личеше и нотка безпокойство в гласа му.Нито следа от угризения или нещо такова. Думите бяха ледени и точно затова я пронизваха толкова дълбоко.
-Децата ми добре ли са?
-Да,те не ме интересуват.
Макар и за момент тя си отдъхна.
-Но знай,че,ако създадеш,какъвто и да е проблем те ще пострадат най-много!
Каза го сякаш е готов всеки момент да ги изкорми.
Пред очите и се стрелнаха лицата им и си обеща,че ще направи всичко възможно,за да ги предпази.
-Сега е време да ядеш-каза той.
-Добре-каза тя примирила се със съдбата си.
След като я нахрани излезе.Искаше да й остави малко време за размисъл.Тя направи точно това.През главата и минаваха всякакви мисли.
"Дано децата са добре.Трябва да ги предпазя.Дали ме търсят вече?От колко време ли съм тук?Няма ли някой да ме намери?Господи ЗАЩО ме наказваш?!"
В главата й бе пълна каша.Не знаеше дали да се надява за живота си и да се бори да оцелее,или да посрещне съдбата си с достойнство.Каквото и да избереше,щеше да умре в мъки.
Заспа.Бе прекалено уморена,за да се надява на чудо.
Часовете минаваха,но той не влизаше в стаята,нито пък се чуваше,какъвто и да е шум отвън.Всичко бе потънало в смъртна тишина.Тя съвсем се отчая.
"Ами ако ме е изоставил кой ще ме намери?Дали се опитва да отвлече и децата?"
Дори самата тя не вярваше на мислите си.Не се надяваше,че просто е избягал,просто се примири,че отлага края й.
В този момент вратата бавно се отвори.Той застана на прага и каза:
-Време е.
"За какво по дяволите говори?"
Той я освободи от белезниците,махна лепенката от устата,изправи я и я остави да лежи на пода по корем.Смяташе да изпълни по-рано даденото обещание.
Плъзна се над нея и тя усети топлината му.Не вярваше това да й донесе удоволствие, затова се подготвяше да изтърпи това,което щеше да се случи.
Той се съблече и започна да се втвърдява.Легна върху нея и започна с полувтвърдения си "уред" да масажра задните и части.Това я отвращаваше,но той се възбуждаше все повече.
Вече напълно готов той се приготви да влезе в нея.Беше си сложил презерватив,за да не оставя следи.Навлезе мощно и тя изпищя от болка.
-Викай,но никой няма да те чуе-повтаряше й той в ухото,докато се движеше в ануса й.
Тя не повярва,че това се случва.Болката бе неописуема.С всеки свой тласък той я разкъсваше все повече.Тя започна да кърви.Нещо в нея се пречупи и ря спря да вика.Мислеш само за това как да предпази децата си.
След като свърши,той остана 2-3 секунди върху нея.После стана и излезе.Очевидно,за да се изчисти.Тя кървеше сравнително слабо,но все пак имаше разкъсвания.Той се върна с леген топла вода и започна да я почиства.След като свърши я намаза с нещо отзад очевидно,за да спре кървенето.Облече я и я постави отново на стола.Болката беше остра и незатихваща.С всяка измина секунда я болеше още повече.Самият факт,че седеше изгаряше тялото й от болка.
Той я завърза отново,залепи й устата и отново излезе.На лицето му се четеше удоволствие.
Мракът я погълна отново и в този момент тя изгуби надежда.Само сълзите показваха,че този човек е още жив.
неделя, 5 август 2007 г.
Anatomy of a murder-Part I
Тъмнината поглъщаше лицето й като гладен хищник,който не можеше да се насити на плячката си.Капките пот се стичаха толкова силно,че можеха да захранят накоя електроцентрала.Искаше да вика,но не можеше,защото имаше метален прът в устата. Усещаше металния вкус,но не можеше да го махне.Ръцете и бяха завързани с белезници за стола.Беше болезнено,тъй като минаваха под стола и това бе истинско мъчение за нея.Всеки път,когато помръднеше се впиваха в китките.Раните по тях вече си личаха.Обелената кижа я изгаряше.Не можеше нито да мръдне,нито да вика за помощ,нито да види каквато и да е светлина.Мракът бе непоносим.Зениците й се разширяваха максимално,за да уловят повече светлина.Очите оглеждаха мрака с надеждата да видят светлинка,била тя и минимална.
Каква бе причината да е тук,където и да е това?
Помнеше само,че слизаше от колата си пред входа на блока си.Работния й ден бе приключил, но не и този на майка.Вкъщи я чакаха две деца-едно на 10 и едно на 12 години.Мъжът й бе загинал преди 4 години и оттогава гледаше децата сама.Тъкмо се прибираше и щеше да ги вземе от съседката,когато изведнъж...
Тук тя се опитваше да си спомни какво стана,че се озова в непрогледния мрак,но не можеше тъй като същия този мрак я обгърна слизайки от колата.
Изведнъж се прокрадна лъч светлина,не беше дневна,но тя едва ли можеше да разбере веднага,тъй като зениците й бързо започнаха да се свиват.
Лъчът прерасна в дъжд от светлина и тя разбра,че някой е отворил вратата на помещението,в което се намираше.На прага виждаше само силует на доста висок и добре сложен мъж.С вече попривикнали очи успя набързо да разгледа стаята.Беше чисто бяла, нямаше нищо друго освен два стола,а единия беше нейния-другия стоеше срещу нея.
Мъжът се забави на вратата-очевидно разбра,че тя се осъзнава.постоя още около 10 секунди,след което каза:
-Бързо се свести.Невярвах,че ще успееш за толкова кратко време.
Тя си мислеше единствено "Кой за Бога е тоя и какво иска от мен?Дали ще ме нарани?".
-Сигурно вече се питаш къде си и кой съм аз,но засега ще го оставим в тайна.По-важно е как ти попадна тук.
Вече се прокрадваха първите признаци на паника по лицето й.
-Видях те в супера и реших да те проследя.Забавно е да следиш човек,който не го подозира.С всеки ден ставаше все по забавно,интригуващо,поглъщащо и най-важното е,че ми носеше задоволство.
Сега вече знаеше "Психопат!"-помисли си тя докато се озърташе за някакво евентуално спасение.
-Ей!Гледай ме в очите като ти говоря!Не съм те завлякъл дотук,за да не ме уважаваш!Сега си тук и няма да се спасиш дълго време!
Тя се стресна.Неочакваше такъв побъркан човек насреща си,но кой ли очаква нормален човек да го отвлече.Независимо от всичко трябваше да запази самообладание,най-малкото заради децата си.
Той излезе ядосан стаята и затръшна с все сила вратата след себе си.Мракът отново я прегърна.
Сякаш мина цяла вечност,а всъщност бяха изминали само 10 минути,а тя вече изпадаше в истерия.Животът и висеше на косъм,а тя не можеше нищо да направи.Явно я беше отвлякъл психопат,който не се интересуваше от пари,защото тя нямаше такива.
Отново се чуха стъпки около вратата.Този път врата се отвори със страшна сила.Той се беше вбесил."Как си позволява да ми говори така!Ще я науча да ме уважава!"-мислеше си той,докато вкарваше в стаята една масичка метър на метър.Излезе за малко,за да донесе нещо,което щеше да я накара да страда.
Когато се върн в стаята донесе градински ножици,дълъг нож за месо като тези на касапите, кърпи,бинт и игла с конец.
При гледката на всичко това тя разбра,че няма да се измъкне оттук жива,но поне нямаше да му даде удоволствието да се гаври с нея.В погледа й се виждаше ужасът,който настъпва в съзнанието й.Представи си всички начини за мъчения през Средновековието,за които бе чувала,но сега тя самата щеше да ги изпита.
-Не ме уважаваш,а?!Ще те науча да ме уважаваш!Ще ти доста основателни причини,за да ме уважаваш!
В този момент той грабна градинските ножици.Беше толкова бърз,че почти всеки би си помислил,че го прави всеки ден.Нямаше и нотка на колебание в гласа му,нито угризения,а само хладна и безчуствена пресметливост-глас на психопат,рецидивист и всякакви други определения могат да опишат звученето,но няй-вярно от всички щеше да е сравнението с тропота на влака-постоянен,безчуствен,монотонен и най-важното смъртоносен.
Тя се опита да извика,след като почуства болката.Болка толкова силна и пронизваща,болка изгаряща отвътре,болка непреодолимо жестока.Не можеше да вика тръбата,която бе свързана със стола й пречеше дори да мърда камо ли да вика.Само стенеше,но скоро стенанията се превърнаха в хлипания,а скоро се дочуваха несвързани звуци имитиращи думата помощ.
Той беше клекнал зад гърба й и режеше сухожилията на голите й крака.Кръвта се стичаше по ножиците и всеки разрез беше окъпан в кръв.Локвата на пода бе избегнал като беше сложил краката й в легена.Мускулите на краката ставаха безчуствени,а тези разрези щяха да я оставят инвалид за цял живот естествено само ако оживееше.
Топлата кръв пълзеше между пръстите на краката и тя усещаше как залива ходилата й.
Той знаеше точно какво ще се случи.Сухожилието пререже ли се човек не би могъл да върви,а плюс това той бе постигнал своето-тя вече го уважаваше.
Месото около пръсеца се отпусна,нищо вече не държеше мускулите опънати и това ги накара да се разплуят.
Имаше уството че умира.Болакта бе толкова непоносима,че й се искаше да умре на мига. Неподвижността й я накара да страда още повече.Опита се да помръдне,но белезниците се впиваха все по-надълбоко в китките.
-Сега вече ще ме уважаваш!
Казвайки това той взе иглата и конеца и започна да шие раните.Тя вече не чустваше краката си,за да усети болката от всяко пробождане на иглата.Конецът се затягаше,кръвта от раната намаля.След като ги заши,той взе бинта и ги превърза,след това махна легена,прибра ножиците и излезна.Остави вратата отворена.Върна се и седна срещу нея.
Отвинти болтовете,които държаха тръбата за стола,за да може да говори с нея.Удари я няколко пъти,за да се свести,тъй като вече беше започнала да губи съзнаните.
Тя усети облекчение без тръбата,но имаше рани на устните си,които й напомняха точно обратното.
-Какво искаш от мен?-попита тя с болка в гласа
Какво съм ти направила?!Ако е за пари знай,че нямам много.Защо правиш всичко това с мен?!
Плачът и отекна в стаята като камбанен звън-силен и проницателен,но без надежда в него.
To be continued...
Каква бе причината да е тук,където и да е това?
Помнеше само,че слизаше от колата си пред входа на блока си.Работния й ден бе приключил, но не и този на майка.Вкъщи я чакаха две деца-едно на 10 и едно на 12 години.Мъжът й бе загинал преди 4 години и оттогава гледаше децата сама.Тъкмо се прибираше и щеше да ги вземе от съседката,когато изведнъж...
Тук тя се опитваше да си спомни какво стана,че се озова в непрогледния мрак,но не можеше тъй като същия този мрак я обгърна слизайки от колата.
Изведнъж се прокрадна лъч светлина,не беше дневна,но тя едва ли можеше да разбере веднага,тъй като зениците й бързо започнаха да се свиват.
Лъчът прерасна в дъжд от светлина и тя разбра,че някой е отворил вратата на помещението,в което се намираше.На прага виждаше само силует на доста висок и добре сложен мъж.С вече попривикнали очи успя набързо да разгледа стаята.Беше чисто бяла, нямаше нищо друго освен два стола,а единия беше нейния-другия стоеше срещу нея.
Мъжът се забави на вратата-очевидно разбра,че тя се осъзнава.постоя още около 10 секунди,след което каза:
-Бързо се свести.Невярвах,че ще успееш за толкова кратко време.
Тя си мислеше единствено "Кой за Бога е тоя и какво иска от мен?Дали ще ме нарани?".
-Сигурно вече се питаш къде си и кой съм аз,но засега ще го оставим в тайна.По-важно е как ти попадна тук.
Вече се прокрадваха първите признаци на паника по лицето й.
-Видях те в супера и реших да те проследя.Забавно е да следиш човек,който не го подозира.С всеки ден ставаше все по забавно,интригуващо,поглъщащо и най-важното е,че ми носеше задоволство.
Сега вече знаеше "Психопат!"-помисли си тя докато се озърташе за някакво евентуално спасение.
-Ей!Гледай ме в очите като ти говоря!Не съм те завлякъл дотук,за да не ме уважаваш!Сега си тук и няма да се спасиш дълго време!
Тя се стресна.Неочакваше такъв побъркан човек насреща си,но кой ли очаква нормален човек да го отвлече.Независимо от всичко трябваше да запази самообладание,най-малкото заради децата си.
Той излезе ядосан стаята и затръшна с все сила вратата след себе си.Мракът отново я прегърна.
Сякаш мина цяла вечност,а всъщност бяха изминали само 10 минути,а тя вече изпадаше в истерия.Животът и висеше на косъм,а тя не можеше нищо да направи.Явно я беше отвлякъл психопат,който не се интересуваше от пари,защото тя нямаше такива.
Отново се чуха стъпки около вратата.Този път врата се отвори със страшна сила.Той се беше вбесил."Как си позволява да ми говори така!Ще я науча да ме уважава!"-мислеше си той,докато вкарваше в стаята една масичка метър на метър.Излезе за малко,за да донесе нещо,което щеше да я накара да страда.
Когато се върн в стаята донесе градински ножици,дълъг нож за месо като тези на касапите, кърпи,бинт и игла с конец.
При гледката на всичко това тя разбра,че няма да се измъкне оттук жива,но поне нямаше да му даде удоволствието да се гаври с нея.В погледа й се виждаше ужасът,който настъпва в съзнанието й.Представи си всички начини за мъчения през Средновековието,за които бе чувала,но сега тя самата щеше да ги изпита.
-Не ме уважаваш,а?!Ще те науча да ме уважаваш!Ще ти доста основателни причини,за да ме уважаваш!
В този момент той грабна градинските ножици.Беше толкова бърз,че почти всеки би си помислил,че го прави всеки ден.Нямаше и нотка на колебание в гласа му,нито угризения,а само хладна и безчуствена пресметливост-глас на психопат,рецидивист и всякакви други определения могат да опишат звученето,но няй-вярно от всички щеше да е сравнението с тропота на влака-постоянен,безчуствен,монотонен и най-важното смъртоносен.
Тя се опита да извика,след като почуства болката.Болка толкова силна и пронизваща,болка изгаряща отвътре,болка непреодолимо жестока.Не можеше да вика тръбата,която бе свързана със стола й пречеше дори да мърда камо ли да вика.Само стенеше,но скоро стенанията се превърнаха в хлипания,а скоро се дочуваха несвързани звуци имитиращи думата помощ.
Той беше клекнал зад гърба й и режеше сухожилията на голите й крака.Кръвта се стичаше по ножиците и всеки разрез беше окъпан в кръв.Локвата на пода бе избегнал като беше сложил краката й в легена.Мускулите на краката ставаха безчуствени,а тези разрези щяха да я оставят инвалид за цял живот естествено само ако оживееше.
Топлата кръв пълзеше между пръстите на краката и тя усещаше как залива ходилата й.
Той знаеше точно какво ще се случи.Сухожилието пререже ли се човек не би могъл да върви,а плюс това той бе постигнал своето-тя вече го уважаваше.
Месото около пръсеца се отпусна,нищо вече не държеше мускулите опънати и това ги накара да се разплуят.
Имаше уството че умира.Болакта бе толкова непоносима,че й се искаше да умре на мига. Неподвижността й я накара да страда още повече.Опита се да помръдне,но белезниците се впиваха все по-надълбоко в китките.
-Сега вече ще ме уважаваш!
Казвайки това той взе иглата и конеца и започна да шие раните.Тя вече не чустваше краката си,за да усети болката от всяко пробождане на иглата.Конецът се затягаше,кръвта от раната намаля.След като ги заши,той взе бинта и ги превърза,след това махна легена,прибра ножиците и излезна.Остави вратата отворена.Върна се и седна срещу нея.
Отвинти болтовете,които държаха тръбата за стола,за да може да говори с нея.Удари я няколко пъти,за да се свести,тъй като вече беше започнала да губи съзнаните.
Тя усети облекчение без тръбата,но имаше рани на устните си,които й напомняха точно обратното.
-Какво искаш от мен?-попита тя с болка в гласа
Какво съм ти направила?!Ако е за пари знай,че нямам много.Защо правиш всичко това с мен?!
Плачът и отекна в стаята като камбанен звън-силен и проницателен,но без надежда в него.
To be continued...
петък, 3 август 2007 г.
So long Jimmy
Животът си продължава,но ние сякаш стоим на едно място.Хората,които обичаме си отиват,а ние оставаме в порочен кръговрат на едно тъпо ежедневие,което ни задушава.Няма измъкване.Всичко,което правим е под4инено на навиците ни.
Целият ни ден е подчинен на едно единствено действие-оцеляване.Работим,учим,правим секс, ядем,спим,срещаме хора и всичко това разнообразявано от някоя и друга дребна емоция като някой мач или поредната клюка за колежката.Няма смисъл да се залъгваме,че сме състрадателни с другите;те са врагове в ежедневието,те са тези,които ни пречат,дразнят;те са тези,за които говорим вкъщи или разказваме на приятелите си.
Най-озадачаващо е,че,когато си заминат,изчезнат от живота ни или просто умрат,то ние се чустваме празни сякаш някой е откъснал нещо от нас,без да го е грижа за чуствата ни.
Когато умрат е най-тежко.Тези хора са изпълвали целия ти ден,те са на всяка крачка в ума ти,те са истинското ти семейство.Нима е възможно да страдаме повече за техния живот, отколкото за нашия или този на нашите роднини,приятели,семейство?!-да и то в много по-голяма степен!
Странно същество е човека-готов е да те наръга с нож в гърба,а в следващия си готов да плачеш на гроба му.
Целият ни ден е подчинен на едно единствено действие-оцеляване.Работим,учим,правим секс, ядем,спим,срещаме хора и всичко това разнообразявано от някоя и друга дребна емоция като някой мач или поредната клюка за колежката.Няма смисъл да се залъгваме,че сме състрадателни с другите;те са врагове в ежедневието,те са тези,които ни пречат,дразнят;те са тези,за които говорим вкъщи или разказваме на приятелите си.
Най-озадачаващо е,че,когато си заминат,изчезнат от живота ни или просто умрат,то ние се чустваме празни сякаш някой е откъснал нещо от нас,без да го е грижа за чуствата ни.
Когато умрат е най-тежко.Тези хора са изпълвали целия ти ден,те са на всяка крачка в ума ти,те са истинското ти семейство.Нима е възможно да страдаме повече за техния живот, отколкото за нашия или този на нашите роднини,приятели,семейство?!-да и то в много по-голяма степен!
Странно същество е човека-готов е да те наръга с нож в гърба,а в следващия си готов да плачеш на гроба му.
Абонамент за:
Публикации (Atom)