Story 3

И така…какво е любовта?
Думи, действия или нещо повече. За мен любовта е един поглед. Един поглед сутрин, когато тя се събуди до мен и се усмихне щом ме види и аз се усмихна щом видя нея. Това е. Един поглед, който или ще изгради живота ти, или ще го разруши. Това е любовта. Всичко, което съм искал е любов. Тя ме срещна. Не съм я търсил, или поне не тогава. Всичко стана случайно. Дори нямах и намерението да търся връзка, а вижте какво стана. 10 години заедно. Не знам дали са малко или много, но за мен са всичко, което съм искал. Тя е част от мен, от моята душа. Тази част, която те издига и приземява едновременно. Адреналинът е безкраен и сърцето ще изскочи всеки един момент. Любовта е всичко това, което не можете да кажете с думи, но знаете, че щом е с вас, то вие сте непобедими.
Това е любовта за мен…един поглед. Когато го имаш, то ти си недостижим.

Какво е за вас любовта…щастие или може би не?

Story 2

- Веднъж поисках всичко от живота…
- И какво получи?
- Всичко.
- Защо не си щастлив тогава?
- Защото, поисках всичко.
- Но, нали си го получил?!
- Да. Би трябвало да съм щастлив, но не съм. Сега нямам криле. Няма към какво да се стремя. Имам всичко и не ми липсва нищо, но го получих даром. Сякаш съм ограбил някого. Още по-лошото е, че мисля, че ограбих себе си.
- Какво ли не бих дала да имам всичко, което искам…
- Не искай това. Най-много сълзи са изплакани за сбъднатите мечти. Мечтите са затова…да бъдат недостижими. Точно тяхната недостижимост те карат да вървиш напред, да се бориш, да откриваш себе си и силата си. Те са всичко, което имаш. Но, когато ги изпълниш, вече нямаш мечти, нямаш към какво да се стремиш. Можеш да се наслаждаваш на това „всичко” , но оставаш в безтегловност. Опитваш се да откриеш нещо ново, но такова няма. Ти си постигнал всичко.
- Не мога да те разбера. Бъди щастлив, вече имаш всичко, което ти е липсвало. Свободен си.
- Не съм свободен. Липсва ми…. Липсва ми онова чувство на неудовлетвореност, което ме караше да обичам, да се смея, да плача, да бъда човек. Сега всичко е еднакво. А ти за какво мечтаеш?
- За любов, за щастие, за пари, за приятели, за свобода…
- Излез и ги намери. Бори се за тях. Не бъди като мен. Не сключвай сделки с Дявола. Той ми даде всичко, а аз ще му дам душата си. След 30-40 години може би…не знам. Ще дойде време, когато ще трябва да отида при него и да му дам всичко обратно, с лихва. Той ще го вземе и ще ми благодари, а аз няма да му благодаря. Давайки ми всичко, той ми отне всичко. Не виждам слънцето и луната, не виждам синьото небе, не виждам звездите… Виждам само душата си и болката в нея.
- Съчувствам ти. Но защо го направи?
- Иначе нямаше да намеря любовта…или поне така си мислех. Винаги търсех само нея. Цял живот исках само любов, но никога не успявах да я имам само за мен. Винаги се изплъзваше. Винаги някой друг беше късметлията. Тогава реших, че и аз искам да съм този късметлия, който има всичко. Благодарение на това мое желание срещнах майка ти. След това дойдоха парите и всичко останало в живота ни се нареди. 18 години по-късно вече не съм същият…обичам те, но… но знам, че ако не бях такъв егоист, може би съдбата на всички нас можеше и да е друга.
- Не мога да кажа дали те мразя или обичам, но точно в момента сърцето ме боли, толкова силно, че е непоносимо! Знам, че винаги си бил до мен и в най-щастливите ми мигове и в най-нещастните, и сега виждайки те такъв... Не искам да ме напускаш !

Историята няма край, но…какво бихте дали вие ако можехте да имате всичко?