Никога не ме е обичало това...същество!Никога!Колко съм бил тъп,че да й се вържа на глупавите извинения що не иска да излизаме някоя вечер заедно.Не е честно да те лъже в очите и да й се размине само с един скандал и малко изкуствени "сълзи".Нагла кучка.Иска ми се да й взема и да й го изтръгна,както тя без да се замисли изкорени моето.Ако можех щях да я удуша.Говоря буквално.Ако можех да я убия и ако някой ми гарантираше,че няма да влезна в затвора бих я застрелял на мига.Трябва да усети болката.Никой не заслужава да го мамаят зад гърба и после да вижда изкуствено извинение след изкуствено извинение(и то без край).Дано поне следващия с който се хване не види всичко това(едва ли).
----------------
Now playing: Eminem - Superman (Cry Me A River Remix)
via FoxyTunes
четвъртък, 1 ноември 2007 г.
събота, 27 октомври 2007 г.
Heaven
-Защо ме гледаш така?
-Защото те обичам!
Той я попита въпреки,че знаеше отговора.Просто е хубаво да ти го казват и да го знаеш.
Той знаеше какво значи този поглед.Очите й излъчваха желание.Но това желание не бе чисто първично.В него се четеше онази черта,която е характерна само за хората-способността да изпитват чуства по-силни от самите тях.Откакто бяха заедно тя намираше в него оново,което й липсваше-любов.Когато го срещна сякаш отново разбра,че има сърце,което е способно да обича.Тя разбираше,че без него е изгубена,но знаеше,че той никога няма да я нарани и затова му бе благодарна.Но благодарността не бива да се бърка с истинската любов и тя го осъзнаваше,както осъзнаваше и факта,че го обича безрезервно.Трудно е да се обясни подобна любов,тя просто съществува,безусловно,въпреки всеки и въпреки всичко.Независимо от всичко около вас обичаш човека до теб само защото знаеш,че не си сам.Когато той я погледна по същия начин,тя разбра,че не е сама и никога няма да бъде.
-И аз те обичам!
-Защо?
-Не е нужно да имаш причина,за да обичаш.Просто те обичам,защото вярвам,че и ти изпитваш същото.
Самотата убиваше любовта им.Ето защо бяха неразделни,ето защо се обичаха толкова силно.Знаеха,че ще бъдат винаги заедно.Заедно в умовете,душите и сърцата си.Заедно в живота,а сигурно и в смъртта.
Никога разделени-винаги заедно.
-Защото те обичам!
Той я попита въпреки,че знаеше отговора.Просто е хубаво да ти го казват и да го знаеш.
Той знаеше какво значи този поглед.Очите й излъчваха желание.Но това желание не бе чисто първично.В него се четеше онази черта,която е характерна само за хората-способността да изпитват чуства по-силни от самите тях.Откакто бяха заедно тя намираше в него оново,което й липсваше-любов.Когато го срещна сякаш отново разбра,че има сърце,което е способно да обича.Тя разбираше,че без него е изгубена,но знаеше,че той никога няма да я нарани и затова му бе благодарна.Но благодарността не бива да се бърка с истинската любов и тя го осъзнаваше,както осъзнаваше и факта,че го обича безрезервно.Трудно е да се обясни подобна любов,тя просто съществува,безусловно,въпреки всеки и въпреки всичко.Независимо от всичко около вас обичаш човека до теб само защото знаеш,че не си сам.Когато той я погледна по същия начин,тя разбра,че не е сама и никога няма да бъде.
-И аз те обичам!
-Защо?
-Не е нужно да имаш причина,за да обичаш.Просто те обичам,защото вярвам,че и ти изпитваш същото.
Самотата убиваше любовта им.Ето защо бяха неразделни,ето защо се обичаха толкова силно.Знаеха,че ще бъдат винаги заедно.Заедно в умовете,душите и сърцата си.Заедно в живота,а сигурно и в смъртта.
Никога разделени-винаги заедно.
петък, 26 октомври 2007 г.
This is the new s**t !
Avril Lavigne-Hot
One Republic-Apologyze(produced by Timbaland)
Linkin Park Shadow of the day
One Republic-Apologyze(produced by Timbaland)
Linkin Park Shadow of the day
събота, 22 септември 2007 г.
22.IX.2007
99 години от независимостта си празнуваме днес.Никога не съм смятал,че сме независими в периода след Балканската война.Не обичам да гледам на историята като на нещо умряло,което остава само с учебниците,но не обичам и това,че празници като днешния остават в съзнанието ни като поредния почивен ден.Бас държа,че ако питате някой на моята възраст,че и по-малка няма да се сети какъв ден е днес.Дори аз се сетих за празника преди 4-5 часа.Признавам си,че в такъв случай не е много хубаво да давам акъл,но така или иначе ще го направя.Не смятам,че историята определя бъдещето ни,но определено вярвам,че е възможно бъдещето да е огледално отражение на миналото.В историята има цикличност като при нея се редуват добри с лоши периоди.Засега обаче не виждам да настъпи обрат в нашата. Нямаме нищо,което да ни обедини.Нищо.Всичко,в което вярваме се свежда до това,че политиците лъжат.Ние сме нихилисти до мозъка на костите си.Дали ще се оправим-едва ли, дали ще заживеем нормално-едва ли,дали ще помним кои са корените ни след 40г.-едва ли.
Остава само всички да се изнесат от България,за да търсят по-добър живот и няма да остане никой освен циганите,които ще се пишат българи.Дали искам да живея тук-не,но дали ще го направя-вероятно.Не съм националист,но определено се гордея с родината(не с държавата) и все пак ако имах избор щях да се махна.Нищо не ме задържа тук.
Остава само всички да се изнесат от България,за да търсят по-добър живот и няма да остане никой освен циганите,които ще се пишат българи.Дали искам да живея тук-не,но дали ще го направя-вероятно.Не съм националист,но определено се гордея с родината(не с държавата) и все пак ако имах избор щях да се махна.Нищо не ме задържа тук.
петък, 21 септември 2007 г.
UEFA Cup & Champions League
Тази седмица се изиграха първите мачове от турнирите на УЕФА,които носят вече по-сериозни емоции.Естествено имаше и българско участие,затова започваме по реда на събитията.Във вторник вечерта първи на линията застанаха Литекс с техния двубой срещу Хамбургер.Винаги съм се дразнел,когато съдии опропастяват мачове,особено ако са на български отбори,но така се ядосах тогава,че щах да счупя телевизора.Какъв е тоя финландски педераст,който през целия мач лягаше на германците.Уникално безхаберно съдийство.Две чисти дузпи не даде за Литекс-ДВЕ.През целия мач толерираше ф
аловете на германците,а когато нашите бяха спъвани било симулация.Мръсникът на всичкото отгоре трябваше да изгони Гереро,защото вече му бе показал един жълт картон,но уж не се усети и не го изгони при втория(за този факт съм 70% убеден).Обаче най-съжалявам за това,че не успяхме да реализираме положенията си(между,които имаше и едно-две чисти) и на всичкото отгоре изгубихме мача с един левашки гол.Топка си мина през ръцете на вратаря и по най- тъпия начин влезна във вратата.За това най-много ме е яд.Никога българските отбори не успяват да реализират предимството си и накрая берат дертове.Не е нормално това.Не може да изпускаш толкова положения срещу отбори като Хамбургер и после да се надяваш,че няма да вкарат(макар и толкова ляв гол).Трябва да се научим да бъдем по-съсредоточени и да успяваме да реализираме тези толкова важно положения.Също във вторник
се изиграха и първите мачове от групите на Шампионската лига.Ще коментирам само мача,който съм гледал и той респективно е реал Мадрид-Вердер Бремен.Най-накрая да видя малко по-уверен в представянията си Реал.Бернд Шустер като,че ли е треньора от няколко години насам,който има реална визия и представ
а за играта на отбора, а и за неговите съперници.досега отбора не нагаждаше играта спрямо съперника,а си караше по инерция и това му костваше много.Искам да отбележа,че категорично не съм фен на Реал,но с играта си във вторник те показаха много голям напредък.Не бива да споменем,че голяам заслуга имат и някои от новите попълнения,но основната според мен е на треньора.Личеше си,че е разбрал къде са слабите места на Вердер и ги използваше умело(едно от тях бяха фланговете откъдето и идваха по-големите заплахи през първото полувреме).Ако Реал продължава да играе толкова зрелищно ще има реалния шанс да спечели за десети път Шампионската лига.Все пак е необходимо да отдадем и нужното на отбора на Вердер,който играеше изключително срешу Реал и мога да кажа,че отпора,който им даваха направи мача интересен.Въпреки загубата не играха никак лошо,а на моменти притесниха сериозно Реал.В сряда дойде реда на вечния съперник на Реал Барселона да покаже какво може срещу коравия Лион.Честно казано играта не ме впечатли,но е
дно име просто блестеше и това беше Лионел Меси.Той изнесе цялата играна Барса в нападение и бе основоположник на два от трите гола(като реализира единия от тях).Отсреща на това твърдение стои безобразната игра на Роналдиньо,който не направи нищо запомнящо се и само прецакваше положенията пред вратата на Лион.Също така и с нищо оптимистично не запомних Тиери Анри,който освен,че вкара,без да иска гол в продължението на мача,не се запомни с нищо особено.За сметка на това в защитата и полузащитата играха изключително Туре и Милито,които напълно оправдаха закупуването си.Същото направи и Ерик Абидал,но герои в централната част на терена бяха Деко и Шави.Те просто свършиха толкова черна работа,че можеше да им стигне за два сезона напред.Въпреки всичко Барса игра добре,но основния проблем бе завършването на атаките или пък тяхното развитие.Лион не е отбор, който лесно се дава и си личеше това,но пък Барса не съумяха да реализират многото си положения,въпреки,че в състава си имат Анри,Роналдиньо и Меси.Нещата явно куцат някъде,а Рийкард е човека,който трябва да ги оправя.
Вчера се изиграха и голямата група от мачове за Купата на Уефа.Имаше много изненади (поне за мен де),но естествено всички ги вълнуваше представянето на нашите отбори.
Локо Сф ме разочарова по същия начин,както и Литекс.Не можеш срещу отбор,който е по-силен от теб да пропиляваш така положенията си.това важи с огромна сила за вчерашния мач срещу Рен,защото Локото имаше много голямо преимущество през първото полувреме и отново по тъп начин се допусна гол в полза на гостите.Не може да владееш цяло полувреме играта,да не реализираш положенията си и после да се правиш на изненадан от това,че са ти вкарали гол.Не е нормално това.Естествено през второто полувреме опитния отбор на Рен въпреки,че допусна изравняване си взе своето и победи с 3:1.Такава победа ги класира на 70%,а Локо Сф ще трябва да гони дивото във Франция,след като изпусна питомното на Българска армия.Собствениците на Българска армия пък излезнаха във Франция срещу Тулуза и мога да заявя спокойно,че имат много големи шансове за продължаване в
групите на турнира. Виждаше се,че играта им е спокойна(с изключение на последните 10мин,през които отново бяхме свидетели на отбрана тип "Опълченците на Шипка") и съвсем успешно се противопоставят на уж по-силния отбор на Тулуза.Мен лично французите ме впечатлиха с факта,че са задружен отбор,т.е. нападат заедно и се бранят заедно и,за да можеше ЦСКА да им се противопостави трябваше да направи точно това и го направи по много добър начин. Естествено беше да няма голове,въпреки,че Сапо Тунчев изпусна много добро положение с глава и ако го беше вкарал отбора щеше да задържи аванса и да победи.Хубавото е,че нямаше фрапантни грешки в защита,без да броим "Опълченците на Шипка".Стойчо Младенов направи така,че Тулуза да не може да рзгръща опасни атаки по фланговете,а през центъра трябваше да преминат през купа от играчи,които ги посрещаха.Един от тях бе Тодор Янчев,който до голяма степен разбиваше повечето атаки на Тулуза през центъра.Съдията,както винаги удряше по едно рамо на домакините,но това е навик,който мазните копелета в черно няма да забравят скоро.Сега остана по-важният мач,а именно този в София,в който надявам се ЦСКА ще победи и ще си осигури влизане в групите на турнира за Купата на Уефа.
понеделник, 17 септември 2007 г.
Защо тъгува Гилбърт Грейп?*
Често си задавам въпроса хората осъзнават ли какво имат,какво притежават било то изразено в пари,предмети,приятели,любов,мечти,желания и други подобни.Виждам,че никой не се замисля,докато не изгуби нещо от тях.Защо чак тогава се сеща за тях?Винаги съм мислел,че ми липсва нещо дори,когато съм бил щастлив.Сякаш нещо седи празно и не знам защо не се запълва.Ако кажа,че не мога да спя от този факт ще излъжа,защото така или иначе се старая да не му обръщам внимание.Единственото нещо от,което ме е страх е,че мога да свърша в някой изкъртен мезонет сам и забравен.Сигурно е ненормално да пиша тези неща три дни преди да стана на 18,но не мога да си пиша в тетрадката стихотворения,които да депресират допълнително.Най-странното е,че ако не направя нищо,за да открия празнотата и я запълня, това няма да ме убие,нито ще ми попречи да си изпълня плановете за тази година.По-скоро ще ме остави сякаш на изходна позиция.Аз,честно казано,не искам да човъркам раните,затова дилемата е следната:Дали да остана "незавършен" или да се постарая да запълня дупката?
Който ме познава,ще каже,че не би искал да ме познава ако имаше възможност,ще каже също,че трябва да ме затворят някъде за дълго време и да не ме пускат,но въпреки всичко са около мен.Не знам кое ги кара да се задържат толкова време.
////////////////////// ////////////////////// ///////////////////////
В даскало последната година ще е много тъпа(така да я наречем-тъпа).Всички в класа са на различни полюси и,за да се обединят трябва някой да умре.Естествено не искам такава да ми е последната година,но избора не е мой.Хубаво е поне,че няма бой само прикрита злост.Сигурно хората от класа,които четат това ще се учудят,но за тяхно сведение са доста слепи ако не са го разбрали досега.Един разединен клас,в който няма за какво да си говориш освен за това как е свършил вчера мача е трагичен.Нямаме способността да откриваме грешките ни камо ли да ги поправим.няма да лъжа и аз не обичам някои индивиди,но се старая да не ги обиждам открито.Може да съм лицемер или просто не обичам да се карам с хората.Те не ме харесват-аз го усещам,аз не ги харесвам-те също го усещат.Ако не си пречим няма проблем,но засекат ли ме ще отворя ада за тях.Единственото нещо,което ме различава от тях е едно и то е,че държа на приятелите си,които са около мен.Те изоставиха няколко свои,но понякога искат услугите им.Ето това е най-дразнещо. След като не дружиш с някой,защо продължаваш да го молиш за услуги и се държиш с него,както ти отърва.Затова няма да е приятна последната година.Ако съм прав всичко ще ескалира и някой ще пострада в следващите месеци.
*Заглавието на филм с участието на Джони Деп
Който ме познава,ще каже,че не би искал да ме познава ако имаше възможност,ще каже също,че трябва да ме затворят някъде за дълго време и да не ме пускат,но въпреки всичко са около мен.Не знам кое ги кара да се задържат толкова време.
////////////////////// ////////////////////// ///////////////////////
В даскало последната година ще е много тъпа(така да я наречем-тъпа).Всички в класа са на различни полюси и,за да се обединят трябва някой да умре.Естествено не искам такава да ми е последната година,но избора не е мой.Хубаво е поне,че няма бой само прикрита злост.Сигурно хората от класа,които четат това ще се учудят,но за тяхно сведение са доста слепи ако не са го разбрали досега.Един разединен клас,в който няма за какво да си говориш освен за това как е свършил вчера мача е трагичен.Нямаме способността да откриваме грешките ни камо ли да ги поправим.няма да лъжа и аз не обичам някои индивиди,но се старая да не ги обиждам открито.Може да съм лицемер или просто не обичам да се карам с хората.Те не ме харесват-аз го усещам,аз не ги харесвам-те също го усещат.Ако не си пречим няма проблем,но засекат ли ме ще отворя ада за тях.Единственото нещо,което ме различава от тях е едно и то е,че държа на приятелите си,които са около мен.Те изоставиха няколко свои,но понякога искат услугите им.Ето това е най-дразнещо. След като не дружиш с някой,защо продължаваш да го молиш за услуги и се държиш с него,както ти отърва.Затова няма да е приятна последната година.Ако съм прав всичко ще ескалира и някой ще пострада в следващите месеци.
*Заглавието на филм с участието на Джони Деп
четвъртък, 13 септември 2007 г.
Лучано Павароти (1935-2007)- легендата на италианската оперна музика
Дълго може да се спори дали има някой друг оперен певец ,който да е получил толкова голяма световна популярност,каквато има тенорът Лучано Павароти.
Този велик артист почина сутринта на 6 септември в родния си град-Модена.Мениджърът му (Тери Робинсън)излезе със заявлението ,че маестрото се е борил дълго време с болестта си-рак на панкреса.
С ария на ,българската певица, Райна
Кабаиванска започна траурната церемония на погребението в родния му град.Певицата изпълни "Аве Мария" от ''Отело'' на Верди.На погребението присъстваха над осемстотин души.На големия площад пред храма,както и на съседния пристигнаха около сто хиляди души.След изпълнението на певицата епископът на Модена прочете посланието от папа Бенедикт шестнайсти,в което отдава почит и уважение към великия тенор.
Поклон пред светлата памет на най-обичаният и най - великият тенор на нашето време !
Поклон пред светлата памет на най-обичаният и най - великият тенор на нашето време !
Свършиха ли надеждите за Евро 2008 ?
Определено вчера България нямаше късмет.Бихме Люксембург с 3:0,играта ни бе добра,но пак нямахме къ
смет в групата снощи.С гол в продължението на мача Албания-Холандия(0:1) холандците си осигуриха на 90% място на финалите в Австрия и Швейцария.Ако бяха завършили 0:0,то тогава щяха да се напънат да бият Румъния,но сега може и да не го сторят, а да играят за равен,което ще убие и последните ни останали надежди за класиране.
Въпреки засега негативния развой на нещата в групата ни,снощи се видя,че можем да играем срещу затворени съперници като Люксембург.Играта през 70% от времето бе на ниво,а с изключителни прояви се отличиха Ивелин Попов и Петър Занев.Тяхното включване като титуляри откровено се забелязваше,но трябва да отчетем,че съперника не бе от най-силните.
Димитър Бербатов най-накрая вкара някой и друг гол,които бяха заслуги н
а полузащитата, а също така и изтърва не едно или две добри положения(да не кажа чисти).Малко се притес
них като му сцепиха устната,но нали затова е футболист,за да търпи болка.Мартин Петров изглеждаше уморен,Велизар Димитров много добра работа въшеше в предни позиции,а Стилях Петров бе най-добрия черноработник на терена.В този мач като,че ли атаките вече бяха по-освободени и по-разнообразни от предишните ни квалификационни мачове,но също така изпуснахме много голови положения,които занапред ще е хубаво да реализираме.Защитата бе на ниво начело със Сашо Тунчев.Крилата си свършиха работата, но накрая на мача ми бе интересно как ще се включи Мартин Кушев в състава.Той е в много добра форма в Амкар,но наистина трябваше да видим дали ще бъде добър заместник на Бербатов,а дори и негов помощник като втори нападател.За 15 мин. не успях да видя кой знае колко от играта му,но имаше много добро положение да реализира,при това дошло след взаимодействие с полузащитата,което говори,че се сработил с тях и не е нужно сам да търси топки,за да ги отиграва.Много добре от резервите също се включи и Чавдар Янков,на който му личеше желанието за игра.Малко се разочаровах от Йовов,но дано да му е запоследно в този мач.Като цяло играта ни бе отлична и се надявам да я повторим в следващите мачове и най-вече в този срещу Румъния като домакини.
===================================================================
Друг повод за радост през вчерашния ден бе и победата на националите ни по волейбол над Полша на европейското в Русия.Макар и,без да има реална полза от победата,тъй като отпаднахм от борбата за медалите,бе редно да откажем от нея и поляците.Тази сладка победа дойде ,както винаги много мъчно и затова има вина целия отбор заедно с треньора. не може Пламен Константинов да оправя всеки път бакиите на хората зад себе си и да извежда отбора напред.Вчера всички бяха на моменти като овци без падар.Цареше хаос.При почти затворен трети гейм ние изпуснахме инициативата и позволихме на поляцте да го вземат. Същото замалко да се повтори в тайбрека,но за щастие този път успяхме да се справим.
Ако продължаваме да играем по такъв начин нищо добро не ни очаква.Все пак победата си е победа,а именно тази е много сладка.След седем поредни мача с поляците най-накрая успяхме да ги бием и то на такъв форум като Европейското първенство.
смет в групата снощи.С гол в продължението на мача Албания-Холандия(0:1) холандците си осигуриха на 90% място на финалите в Австрия и Швейцария.Ако бяха завършили 0:0,то тогава щяха да се напънат да бият Румъния,но сега може и да не го сторят, а да играят за равен,което ще убие и последните ни останали надежди за класиране.Въпреки засега негативния развой на нещата в групата ни,снощи се видя,че можем да играем срещу затворени съперници като Люксембург.Играта през 70% от времето бе на ниво,а с изключителни прояви се отличиха Ивелин Попов и Петър Занев.Тяхното включване като титуляри откровено се забелязваше,но трябва да отчетем,че съперника не бе от най-силните.
Димитър Бербатов най-накрая вкара някой и друг гол,които бяха заслуги н
а полузащитата, а също така и изтърва не едно или две добри положения(да не кажа чисти).Малко се притес
них като му сцепиха устната,но нали затова е футболист,за да търпи болка.Мартин Петров изглеждаше уморен,Велизар Димитров много добра работа въшеше в предни позиции,а Стилях Петров бе най-добрия черноработник на терена.В този мач като,че ли атаките вече бяха по-освободени и по-разнообразни от предишните ни квалификационни мачове,но също така изпуснахме много голови положения,които занапред ще е хубаво да реализираме.Защитата бе на ниво начело със Сашо Тунчев.Крилата си свършиха работата, но накрая на мача ми бе интересно как ще се включи Мартин Кушев в състава.Той е в много добра форма в Амкар,но наистина трябваше да видим дали ще бъде добър заместник на Бербатов,а дори и негов помощник като втори нападател.За 15 мин. не успях да видя кой знае колко от играта му,но имаше много добро положение да реализира,при това дошло след взаимодействие с полузащитата,което говори,че се сработил с тях и не е нужно сам да търси топки,за да ги отиграва.Много добре от резервите също се включи и Чавдар Янков,на който му личеше желанието за игра.Малко се разочаровах от Йовов,но дано да му е запоследно в този мач.Като цяло играта ни бе отлична и се надявам да я повторим в следващите мачове и най-вече в този срещу Румъния като домакини.===================================================================
Друг повод за радост през вчерашния ден бе и победата на националите ни по волейбол над Полша на европейското в Русия.Макар и,без да има реална полза от победата,тъй като отпаднахм от борбата за медалите,бе редно да откажем от нея и поляците.Тази сладка победа дойде ,както винаги много мъчно и затова има вина целия отбор заедно с треньора. не може Пламен Константинов да оправя всеки път бакиите на хората зад себе си и да извежда отбора напред.Вчера всички бяха на моменти като овци без падар.Цареше хаос.При почти затворен трети гейм ние изпуснахме инициативата и позволихме на поляцте да го вземат. Същото замалко да се повтори в тайбрека,но за щастие този път успяхме да се справим.Ако продължаваме да играем по такъв начин нищо добро не ни очаква.Все пак победата си е победа,а именно тази е много сладка.След седем поредни мача с поляците най-накрая успяхме да ги бием и то на такъв форум като Европейското първенство.
вторник, 11 септември 2007 г.
Холандия-България 2:0 (Ами сега?)
В съботна
та вечер станах свидетел на нещо уникално за българския футбол.България игра много добре срещу холандците,но естествено отново тъпи грешки ни лишиха най-малкото от равния резултат.Личеше си промяната от идването на Пенев като треньор.
да пробием холандците,този път,без да допускаме гол.Да,ама не!Отново тъп гол към средата на полувремето и този път всичко приключи.Голът къде спасяем къде не бе много добър и не може да се отрече майсторството на Нистелрой,но трябва някой да го отнесе и това са централните бранители и вратаря.Не може по такъв елементарен начин да ост
авиш такъв футболист спокойно да си стреля откъдето му падне.През първото полувреме зоната на Лусио Вагнер бе плачевна.Там Холандия си правеше каквото иска.Когато през второто полувреме от тази страна отиде да помага и Георги Пеев нищо не се промени.Той беше като дупка по фланга. Много пъти не можа да отиграе много добри и переспективни топки.Полузащитата се губеше.Стилян Петров не нМомчетата спазваха тактическата дисциплина и затваряха свободните пространства и забавяха играта на холандците(а именно в скоростта им е силата).Ако не беше изключително тъпия първи гол определено щяхме най-малкото да се оттеглим на почивката при резултат 0:0,което в такъв мач ни носеше огромно психологическо предимство.Второто полувреме почна като първото и ние отново се опитвахме с досегашната тактикаапомняше с нищо за играта си.Нямаше типичните за него удари от далечно разстояние,нищ
о абсолютно нищо не запомних от него.Бербатов и Марто като,че ли не бяха на себе си.
Отново няма гол при техните взаимодействия,а имаха отлични възможности-най-вече Барбатов.Просто е безумие да испускаш такива шансове в такъв мач,в който всеки гол е златен.Телкийски нямаше място в състава.Пълен фигурант на терена.Изобщо футболистите на Левски преведоха кризата на клуба си и на терена в Холандия.Нямаше помен от силните им игри.Само доскорошния техен играч Станислав Ангелов играеше на нивото си.Пенев трябваше да пусне Велизар като титуляр,а не да го държи резерва и да го пусне,когато всичко е изгубено.Играчите на ЦСКА трябваше да са титуляри,както бе Тунчев,тъй като са в подем и във форма.Имаха много силни мачове срещу Омония и в първенството, въпреки трудно постигнатите резултати,но именно трудните мачове те правят по-добър. Виждаше се,че играчите на Левски не са във форма,а това определено влияеше на отбора, тъй като те заемаха едни от най-важните позиции в тактиката на отбора.
Напоследък се разрази минискандал в националния заради думите ма Бербатов след мача.
Не бих казал,че не е прав като твърди,че грешките са глупави,а сега се говори,че щяли да
го глобяват от БФС.Защо питам аз?!Той,както и всички останали не могат да преодолеят факта,че не играха достатъчно добре.Те просто отново се предадоха.Отбори като Англия и Германия ще натикат отбора,който ги води в наказетолното му поле поне в последните 10 мин. на мача,а ние не можем да направим това.Такъв масиран натиск,който да смаже бранителите им не ни е по силите явно.По темата за Бербатов искам да отбележа само,че е прав да нападне някои от съотборниците,но и той трябва да поеме значителна част от вината,тъй като последният му важен гол за България бе срещу Хърватия там при предишния квалификационен цикъл.
Като цяло тактическата постройка на отбора ни бе изключителна,играхме много добре,но както винаги резултата е плачевен.Сега задължително трябва да си вземем всичките мачове до края ако искаме да участваме най- малкото на баражите.Имам чуството,че този път руминците ще си го отнесат.Дано да съм прав и да ги бием тези мамули.
та вечер станах свидетел на нещо уникално за българския футбол.България игра много добре срещу холандците,но естествено отново тъпи грешки ни лишиха най-малкото от равния резултат.Личеше си промяната от идването на Пенев като треньор.
да пробием холандците,този път,без да допускаме гол.Да,ама не!Отново тъп гол към средата на полувремето и този път всичко приключи.Голът къде спасяем къде не бе много добър и не може да се отрече майсторството на Нистелрой,но трябва някой да го отнесе и това са централните бранители и вратаря.Не може по такъв елементарен начин да ост
авиш такъв футболист спокойно да си стреля откъдето му падне.През първото полувреме зоната на Лусио Вагнер бе плачевна.Там Холандия си правеше каквото иска.Когато през второто полувреме от тази страна отиде да помага и Георги Пеев нищо не се промени.Той беше като дупка по фланга. Много пъти не можа да отиграе много добри и переспективни топки.Полузащитата се губеше.Стилян Петров не нМомчетата спазваха тактическата дисциплина и затваряха свободните пространства и забавяха играта на холандците(а именно в скоростта им е силата).Ако не беше изключително тъпия първи гол определено щяхме най-малкото да се оттеглим на почивката при резултат 0:0,което в такъв мач ни носеше огромно психологическо предимство.Второто полувреме почна като първото и ние отново се опитвахме с досегашната тактикаапомняше с нищо за играта си.Нямаше типичните за него удари от далечно разстояние,нищ
о абсолютно нищо не запомних от него.Бербатов и Марто като,че ли не бяха на себе си.
Отново няма гол при техните взаимодействия,а имаха отлични възможности-най-вече Барбатов.Просто е безумие да испускаш такива шансове в такъв мач,в който всеки гол е златен.Телкийски нямаше място в състава.Пълен фигурант на терена.Изобщо футболистите на Левски преведоха кризата на клуба си и на терена в Холандия.Нямаше помен от силните им игри.Само доскорошния техен играч Станислав Ангелов играеше на нивото си.Пенев трябваше да пусне Велизар като титуляр,а не да го държи резерва и да го пусне,когато всичко е изгубено.Играчите на ЦСКА трябваше да са титуляри,както бе Тунчев,тъй като са в подем и във форма.Имаха много силни мачове срещу Омония и в първенството, въпреки трудно постигнатите резултати,но именно трудните мачове те правят по-добър. Виждаше се,че играчите на Левски не са във форма,а това определено влияеше на отбора, тъй като те заемаха едни от най-важните позиции в тактиката на отбора.Напоследък се разрази минискандал в националния заради думите ма Бербатов след мача.
Не бих казал,че не е прав като твърди,че грешките са глупави,а сега се говори,че щяли да
го глобяват от БФС.Защо питам аз?!Той,както и всички останали не могат да преодолеят факта,че не играха достатъчно добре.Те просто отново се предадоха.Отбори като Англия и Германия ще натикат отбора,който ги води в наказетолното му поле поне в последните 10 мин. на мача,а ние не можем да направим това.Такъв масиран натиск,който да смаже бранителите им не ни е по силите явно.По темата за Бербатов искам да отбележа само,че е прав да нападне някои от съотборниците,но и той трябва да поеме значителна част от вината,тъй като последният му важен гол за България бе срещу Хърватия там при предишния квалификационен цикъл.Като цяло тактическата постройка на отбора ни бе изключителна,играхме много добре,но както винаги резултата е плачевен.Сега задължително трябва да си вземем всичките мачове до края ако искаме да участваме най- малкото на баражите.Имам чуството,че този път руминците ще си го отнесат.Дано да съм прав и да ги бием тези мамули.
петък, 7 септември 2007 г.
Нови филми 2007/2008г.
Сега ще ви предложа два хорър филма и един екшън,за да разнообразим малко програмата.
.............................................................................................................................................................................
The Mist
Премиера:27.11.2007г.
Режисьор:Франк Дарабонт(Зеленият път,Изкуплението Шоушенк)
Продуценти:Боб и Харви Уайнстийн(Град на греха 1 и 2,Авиаторът,Чикаго,Небеса)
Сценарист: по романа на Стивън Кинг,Франк Дарабонт
Оператор:Рон Шмид(Хъф,Щитът)
Монтаж:Хънтър Виа(Щитът)
В главните роли:Томас Джейн(Капан за сънища,Синята бездна),Марша Гей Хардън(Реката на тайните,Линкълн),Алекса Давалос(Хрониките на ридик),Нейтън Гембъл (Вавилон, Черният рицар),Лори Холдън(Сайлънт Хил,Фантастичната четворка)
Господарят на у
жаса Стивън Кинг предлага на зрителите да изживеят поредната доза страх с филма по едноименния си роман Мъглата.Режисьор е Франк Дарабонт,който вече е правил два филма по негови романи и има номинации за Оскар за тях.В този фил действията се развиват в малко градче в щата Мейн.Града е погълнат от мистериозна мъгла.Малка група хора попадат в капана й,но успяват да се скрият в местния супермаркет.Сред тях са художникът Дейвид Дрейтън(Томас Джейн) и неговият 5-годишен син(Нейтън Гембъл).Скоро групата вижда,че в мъглата се крият странни, плашещи,за които не е сигурно дали не идват от процеп в земята причинен от близката военна база.Докато светът около тях заприличва на ад тази малка група хора ще се опитва да оцелее насред целия този ужас.Ето трейлъра:
........................................................................................................................................................................
Shoot'em up
Премиера:07.09.2007г.
Режисьор:Майкъл Дейвис(100 момичета)
Продуцент:Дъглас Къртис(Фреди срещу Джейсън,Експериментът Филаделфия 1 и 2)
Сценарист:Майкъл Дейвис
Оператор:Питър По(Булката на Чъки)
Монтаж:Питър Амундсон(Ефектът на пеперудата,Блейд 2,Хелбой)
Музика:Пол Хеслингер(Подземен свят,Диви и красиви)
В главните роли:Клайв Оуен(Град на греха 1 и 2,Крал Артур,Отблизо),Пол Джиамати (Отбивки,Късметлията,Шоуто на труман),Моника Белучи(Малена,Страстите Христови), Стивън Макхети(300,Заветът)
Да се надяваме,че трейлъра ни показва е
дин екшън в стар стил.Много стрелба,експлозии, любовна история и напрежение.Историята е такава,че наемникът г-н Смит(Клайв Оуен), без да иска спасява млада жена(Моника Белучи) и бебето и в престрелка,но се оказва,че точно тя е мишената на наемен убиец(Пол Джиамати) и неговата армия от лоши момчета.
Сега Смит ще спасява себе си,жената и бебето от свистящите куршуми.Малко е нетипична ролята на бивш военен сега наемник,за Клайв Оуен,но той компенсира това с типичния британски хумор.Ето трейлъра:
........................................................................................................................................................................
Hatchet
Премиера:07.09.2007г.
Режисьор:Адам Грийн
Продуцент:Андрю Миско
Сценарист:Адам Грийн
Оператор:Уил Барат
Монтаж:Кристофър Рот(Гробището,Зъболекарят)
Музика:Анди Гарфилд
В главните роли:Джоел Мур(Мъртвата,Спираловиден),Тамара Фелдман(Напълно непознат)
Това е филм на ужасите,но от онези за тийнейджъри,т.е. много викане,кръв,части от тела и солидна доза напрежение.Екипът е неизвестен,но почти всичките им филми си на такава тема,така че би трябвало да са се справили добре.Критиката хвали филма
като най-добрия в жанра си от десетилетие насам.Историята във филма е следната:група тийнейджъри попада в едно блато близо до Ню Орлийнс, а там ги очаква ужасът на живота им.Блатото е дом на Виктор Краули уж отдавна загинал при пожар младеж.Пожарът бил причинен от група пияни младежи,които палили пиратки около дома му и така станал пожарът.В безизходицата баща му се опитал да разбие с брадва врата,за да влезе и да го спаси,но Виктор през това време бил опрян на вратаат и брадвата го убила.Баща му се самоубива от мъка,а Виктор според легендата още броди наоколо.Ето трейлъра:
.............................................................................................................................................................................
The Mist
Премиера:27.11.2007г.
Режисьор:Франк Дарабонт(Зеленият път,Изкуплението Шоушенк)
Продуценти:Боб и Харви Уайнстийн(Град на греха 1 и 2,Авиаторът,Чикаго,Небеса)
Сценарист: по романа на Стивън Кинг,Франк Дарабонт
Оператор:Рон Шмид(Хъф,Щитът)
Монтаж:Хънтър Виа(Щитът)
В главните роли:Томас Джейн(Капан за сънища,Синята бездна),Марша Гей Хардън(Реката на тайните,Линкълн),Алекса Давалос(Хрониките на ридик),Нейтън Гембъл (Вавилон, Черният рицар),Лори Холдън(Сайлънт Хил,Фантастичната четворка)
Господарят на у
жаса Стивън Кинг предлага на зрителите да изживеят поредната доза страх с филма по едноименния си роман Мъглата.Режисьор е Франк Дарабонт,който вече е правил два филма по негови романи и има номинации за Оскар за тях.В този фил действията се развиват в малко градче в щата Мейн.Града е погълнат от мистериозна мъгла.Малка група хора попадат в капана й,но успяват да се скрият в местния супермаркет.Сред тях са художникът Дейвид Дрейтън(Томас Джейн) и неговият 5-годишен син(Нейтън Гембъл).Скоро групата вижда,че в мъглата се крият странни, плашещи,за които не е сигурно дали не идват от процеп в земята причинен от близката военна база.Докато светът около тях заприличва на ад тази малка група хора ще се опитва да оцелее насред целия този ужас.Ето трейлъра:........................................................................................................................................................................
Shoot'em up
Премиера:07.09.2007г.
Режисьор:Майкъл Дейвис(100 момичета)
Продуцент:Дъглас Къртис(Фреди срещу Джейсън,Експериментът Филаделфия 1 и 2)
Сценарист:Майкъл Дейвис
Оператор:Питър По(Булката на Чъки)
Монтаж:Питър Амундсон(Ефектът на пеперудата,Блейд 2,Хелбой)
Музика:Пол Хеслингер(Подземен свят,Диви и красиви)
В главните роли:Клайв Оуен(Град на греха 1 и 2,Крал Артур,Отблизо),Пол Джиамати (Отбивки,Късметлията,Шоуто на труман),Моника Белучи(Малена,Страстите Христови), Стивън Макхети(300,Заветът)
Да се надяваме,че трейлъра ни показва е
дин екшън в стар стил.Много стрелба,експлозии, любовна история и напрежение.Историята е такава,че наемникът г-н Смит(Клайв Оуен), без да иска спасява млада жена(Моника Белучи) и бебето и в престрелка,но се оказва,че точно тя е мишената на наемен убиец(Пол Джиамати) и неговата армия от лоши момчета.Сега Смит ще спасява себе си,жената и бебето от свистящите куршуми.Малко е нетипична ролята на бивш военен сега наемник,за Клайв Оуен,но той компенсира това с типичния британски хумор.Ето трейлъра:
........................................................................................................................................................................
Hatchet
Премиера:07.09.2007г.
Режисьор:Адам Грийн
Продуцент:Андрю Миско
Сценарист:Адам Грийн
Оператор:Уил Барат
Монтаж:Кристофър Рот(Гробището,Зъболекарят)
Музика:Анди Гарфилд
В главните роли:Джоел Мур(Мъртвата,Спираловиден),Тамара Фелдман(Напълно непознат)
Това е филм на ужасите,но от онези за тийнейджъри,т.е. много викане,кръв,части от тела и солидна доза напрежение.Екипът е неизвестен,но почти всичките им филми си на такава тема,така че би трябвало да са се справили добре.Критиката хвали филма
като най-добрия в жанра си от десетилетие насам.Историята във филма е следната:група тийнейджъри попада в едно блато близо до Ню Орлийнс, а там ги очаква ужасът на живота им.Блатото е дом на Виктор Краули уж отдавна загинал при пожар младеж.Пожарът бил причинен от група пияни младежи,които палили пиратки около дома му и така станал пожарът.В безизходицата баща му се опитал да разбие с брадва врата,за да влезе и да го спаси,но Виктор през това време бил опрян на вратаат и брадвата го убила.Баща му се самоубива от мъка,а Виктор според легендата още броди наоколо.Ето трейлъра:петък, 31 август 2007 г.
See me on my crucifix(but don't believe in me)
-Отваряй вратата кучко проклета!Не можеш да ме изгониш!Отваряй иначе ще разбия проклетата врата и тогава ще разбереш на какво съм готов!Отваряй курво!
-Махай се!Не искам да те виждам!Не разбра ли,че не те искам тук!Нещастник!Нищо не успя да свършиш в жалкия си живот и сега искаш и мен да обречеш на същото,но няма да я бъде твоята!
Бе 11:30 през ноща и блъскането по вратата и виковете събудиха почти целия блок. Съседката,баба Ваня,се обади на полицията и им каза да побързат,защото момчето на съседката щеше да я убие.Най-вероятно и това можеше да се случи ако бе успял да влезе в панелния апартамент.В същото време той продължаваше да блъска по вратата и да вика на майка си да му отвори.Трябваха му пари за да се надруса и то спешно.Ако не получеше скоро дозата си щеше да изпадне в шок.Майка му вече се бе разделила с телевизора и уредбата,но нямаше намерение да се разделя и с вече малкото й останали пари.Беше вдигнала ръце от 17-годишния си син.
Съседът от долния етаж бай Георги,бивш военен,бе здрав,нисък и набит човек,който въпреки годините все още можеше да повали с един удар всеки който го ядоса.Притеснен от кавгата,която бе поредната този месец,той реши да вземе мерки.Взе личното си оръжие,качи се по стълбите,застана зад развилнялия се и го удари в тила.Той се строполи на земята и изведнъж цялото стълбище утихна.След 5 мин. бай Георги го предаде на полицията.
3 месеца по-късно,Пловдивски затвор
Беше вече изминал месец и половина откакто влезе в затвора,но това не му пречеше да взима наркотици,макар и в дози значително по-малки от предишните.Въпреки това те го поддържаха все още зависим.Осъдиха го на 1 година за опит за взлом и му препоръчаха да се лекува от зависимостта си,но той не го прие на сериозно.Според него наркотиците спасяваха живота му.Дрогата го спасяваше от еднообразното му скучно съществуване,което го измъчваше откакто баща му умря,когато бе на 15г.Майка му разбра едва,когато бе станало прекалено късно и затова не успя да реагира навреме.Тя допоследно не искаше да се примири,че синът й е наркоман,но нощта преди 3 месеца я накара да прозре истината.
6 месеца по-късно,Пловдивски затвор
Изнасилваха го вече 3-та седмица поред при това всеки ден.Той не се съпротивляваше много,защото иначе щяха да му строшат всички кости.Въпреки това го биеха и без причина-не вървял правилно,гледал някого накриво и т.н.Унижението,което търпеше го накара да види същността на нещаат.Никой не беше виновен за това,което му се случваше.Самият той бе позволил това и сега се ненавиждаше за стореното.Искаше да пише на майка си,да й се извини,но се отказа-едва ли щеше да му повярва.Оставаше му само едно нещо да пребори,а то се намираше в кръвта му.Хероин,кокаин,трева-всичко това беше там и чакаше деня,в който ще се завърне,по-могъщи от всякога демоните му щяха да го връхлетят ако не направеше нещо и то бързо.Имаше още 3 месеца да измисли какво.
3 месеца по-късно,Пловдивски затвор,7:30 сутринта
След 5 часа щеше да излезе от затвора,но това далеч не го правеше щастлив.Нямаше работа,семейство,приятели,но имаше избор.Трябваше да избира да живее или да умре.Не се залъгваше,че ако му се отдаде възможност щеше да се надруса отново,затова реши,че трябва да се пребори окончателно физически и психически.Реши да напусне града и да отиде в единствената легална комуна за наркомани в България.Тя се казваше "Солидарност" и се намира в София.Водеше се дневен център за рехабилитация,но обитаващите го си я наричаха комуна.Основната им задача бе да преодолеят психическата зависимост,тъй като наркотичните вещества можеха да се изхвърлят от организма още на втория месец.Психиката му бе "увредена" по думите на д-р Маргарита Виденова.тя беше най-готина от психолозите и бе приятел с всички.Естествено някои от новодошлите бяха настанени насила и не вярваха на никого.Всеки момент можеха да изперкат и заколят някого,но тя отказваше да предаде доверието си в тях.Той постъпи там 1 седмица,след като излезе от затвора,но ясе още го мъчеше гладът.Онзи глад,който го правеше озлобен.Озлобен срещу всичко и всички."Нахранеше ли се" той се пренасяше в друг свят,в свят,в който никой не му заповядваше,никой не го контролираше.Свят,който в крайна сметка щеше да го убие.
26 дни по-късно
-Здравейте,аз съм Емо и съм зависим.
-Здравей Емо-отговориха вкупом всички.
Беше му трудно да продължи и това си личеше.Това му бе едва третата сбирка и първа на,която щеше да говори.Всички 13 души се бяха наредили в кръг точно,както по филмите,само,че тук всичко бе реално.Тази мисъл го прониза.Едва сега разбра,че всичко бе реалност.Намести се на стола си,запали цигара нервно и понече да продължи,но водещия групата му каза:
-Не е разрешено да се пуши.Защо не изгасиш цигарата?
-Може и да не е рарешено,но аз ще си пуша,а ти ще ме оставиш да се доизкажа.Не се лекуваме от никотинова зависимост,а от нещо по-лошо,затова ни остави намира.
-Както искаш-троснато каза водача на групата изненадан от реакцията му.
-Аз съм зависим.Както виждам сме се събрали само такива,тъй че би трябвало да ми е по- лесно,но не е.Не съм си изливал душата пред непознати,били те дори с проблеми като моите.Повечето от вас познавам от 3 седмици,но някак си отдалечено.Като пристигнах ми казаха,че тези сбирки е именно методът да се премахне тази отдалеченост и все пак не би трябвало да е толкова трудно.Както и да е,тук съм вече от 26 дни знам,че съм изчистил организма си,но не и душата си.Нямам намерение да се самосъжалявам за избора,който направих преди 3 години и половина.Аз направих избора и,както виждате нося последствията му.Вижте-той посочи ръцете си като навиваше ръкавите над лактите.
Това се случва,когато имаш вени като моите.Вената по принцип е като макарон.тя е гъвкава,трудно се пробива,но когато се пробие достатъчно пъти става неизползваема.
Местата около свивките на лактите му бяха синяи.Следите не бяха пресни,но бяха оставили своя отпечатък-завинаги.
-Съсипах ръцете си.Сега ме е срам да излезна навън без дълъг ръкав.Не знам как ще се справям през лятото.Когато съсипах вените си,започнах да търся нови места за иглите и започнах да бода вените на ходилата.Когато съсипах и тях започнах да се нода между пръстите на краката и в китките.По това време започнах да крада,защото се затруднявах да си намирам стоката.Крадях от съседи,приятели,роднини,обирах магазини,дори започнах да продавам част от покъщнината само и само да си взема доза.Най-много съжалявам, затова,че щях да оставя почти без пари майка ми ако онази нощ не ме бяха арестували. И преди съм лежал в затвора,но само за 2 месеца най-много.След като ме арестуваха си мислех,че и този път ще се размине,но за щастие не стана така.Попаднах в затвора и там не се отървах от порока си.Всичко се потаряше макар и в по-малки дози.В затвора бе адът,а аз не знаех как да пречистя греховете си,за да се измъкна.Изнасилваха ме почти през ден,на два пъти ме шиха в лечебницата за скъсан...сещате се какво.Побоя пък бе само гарнитурата.Тогава осъзнах,че не може да продължава вечно това.Оставаха ми 3 месеца и реших като изляза да направя нещо с живота си,за да не повторя престоя си тук.Когато излезнах разбрах къде се намира това място и дойдох веднага.Другата седмица започвам работа,макар и на изпитателен срок,ное разбираемо с моето минало.Не съм се опитвал да се свързвам с майка ми,защото не се надявам да ми обърне внимание.Сигурно като мине време ще опитам да се свържа с нея.Тя ме нарече разочорование и беше права.Сега съм само на 18 години и все още съм разочорование.Искам да кажа само още нещо ако може-погледна въпросително шефа на групата.Той му кимна одобрително.
-Въпроса не е в това дали взимаш наркотици,дали си зависим от тях или не,дали крадеш и убиваш заради тях,въпросът е в това да разбереш,че не се чустваш жив докато ги взимаш. Всъщност ти умираш,а това е най-голямата ирония.Никога няма да съм същият след тези 3 години и половина,но поне ще знам,че съм преборил най-големите си страхове и съм се измъкнал сравнително цял от тази каша.
Той загаси цигара и се облегна на стола си.Всичко премина и се почуства някак си по-лек. Нямаше по-спокоен и щастлив от него човек.
------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако и вие имате нужда от помощ потърсете я на тези адреси:Майки срещу дрогата,Дневен рехабилитационен център "Солидарност".
Всичко е поправимо!Винаги има надежда за ново начало!
-Махай се!Не искам да те виждам!Не разбра ли,че не те искам тук!Нещастник!Нищо не успя да свършиш в жалкия си живот и сега искаш и мен да обречеш на същото,но няма да я бъде твоята!
Бе 11:30 през ноща и блъскането по вратата и виковете събудиха почти целия блок. Съседката,баба Ваня,се обади на полицията и им каза да побързат,защото момчето на съседката щеше да я убие.Най-вероятно и това можеше да се случи ако бе успял да влезе в панелния апартамент.В същото време той продължаваше да блъска по вратата и да вика на майка си да му отвори.Трябваха му пари за да се надруса и то спешно.Ако не получеше скоро дозата си щеше да изпадне в шок.Майка му вече се бе разделила с телевизора и уредбата,но нямаше намерение да се разделя и с вече малкото й останали пари.Беше вдигнала ръце от 17-годишния си син.
Съседът от долния етаж бай Георги,бивш военен,бе здрав,нисък и набит човек,който въпреки годините все още можеше да повали с един удар всеки който го ядоса.Притеснен от кавгата,която бе поредната този месец,той реши да вземе мерки.Взе личното си оръжие,качи се по стълбите,застана зад развилнялия се и го удари в тила.Той се строполи на земята и изведнъж цялото стълбище утихна.След 5 мин. бай Георги го предаде на полицията.
3 месеца по-късно,Пловдивски затвор
Беше вече изминал месец и половина откакто влезе в затвора,но това не му пречеше да взима наркотици,макар и в дози значително по-малки от предишните.Въпреки това те го поддържаха все още зависим.Осъдиха го на 1 година за опит за взлом и му препоръчаха да се лекува от зависимостта си,но той не го прие на сериозно.Според него наркотиците спасяваха живота му.Дрогата го спасяваше от еднообразното му скучно съществуване,което го измъчваше откакто баща му умря,когато бе на 15г.Майка му разбра едва,когато бе станало прекалено късно и затова не успя да реагира навреме.Тя допоследно не искаше да се примири,че синът й е наркоман,но нощта преди 3 месеца я накара да прозре истината.
6 месеца по-късно,Пловдивски затвор
Изнасилваха го вече 3-та седмица поред при това всеки ден.Той не се съпротивляваше много,защото иначе щяха да му строшат всички кости.Въпреки това го биеха и без причина-не вървял правилно,гледал някого накриво и т.н.Унижението,което търпеше го накара да види същността на нещаат.Никой не беше виновен за това,което му се случваше.Самият той бе позволил това и сега се ненавиждаше за стореното.Искаше да пише на майка си,да й се извини,но се отказа-едва ли щеше да му повярва.Оставаше му само едно нещо да пребори,а то се намираше в кръвта му.Хероин,кокаин,трева-всичко това беше там и чакаше деня,в който ще се завърне,по-могъщи от всякога демоните му щяха да го връхлетят ако не направеше нещо и то бързо.Имаше още 3 месеца да измисли какво.
3 месеца по-късно,Пловдивски затвор,7:30 сутринта
След 5 часа щеше да излезе от затвора,но това далеч не го правеше щастлив.Нямаше работа,семейство,приятели,но имаше избор.Трябваше да избира да живее или да умре.Не се залъгваше,че ако му се отдаде възможност щеше да се надруса отново,затова реши,че трябва да се пребори окончателно физически и психически.Реши да напусне града и да отиде в единствената легална комуна за наркомани в България.Тя се казваше "Солидарност" и се намира в София.Водеше се дневен център за рехабилитация,но обитаващите го си я наричаха комуна.Основната им задача бе да преодолеят психическата зависимост,тъй като наркотичните вещества можеха да се изхвърлят от организма още на втория месец.Психиката му бе "увредена" по думите на д-р Маргарита Виденова.тя беше най-готина от психолозите и бе приятел с всички.Естествено някои от новодошлите бяха настанени насила и не вярваха на никого.Всеки момент можеха да изперкат и заколят някого,но тя отказваше да предаде доверието си в тях.Той постъпи там 1 седмица,след като излезе от затвора,но ясе още го мъчеше гладът.Онзи глад,който го правеше озлобен.Озлобен срещу всичко и всички."Нахранеше ли се" той се пренасяше в друг свят,в свят,в който никой не му заповядваше,никой не го контролираше.Свят,който в крайна сметка щеше да го убие.
26 дни по-късно
-Здравейте,аз съм Емо и съм зависим.
-Здравей Емо-отговориха вкупом всички.
Беше му трудно да продължи и това си личеше.Това му бе едва третата сбирка и първа на,която щеше да говори.Всички 13 души се бяха наредили в кръг точно,както по филмите,само,че тук всичко бе реално.Тази мисъл го прониза.Едва сега разбра,че всичко бе реалност.Намести се на стола си,запали цигара нервно и понече да продължи,но водещия групата му каза:
-Не е разрешено да се пуши.Защо не изгасиш цигарата?
-Може и да не е рарешено,но аз ще си пуша,а ти ще ме оставиш да се доизкажа.Не се лекуваме от никотинова зависимост,а от нещо по-лошо,затова ни остави намира.
-Както искаш-троснато каза водача на групата изненадан от реакцията му.
-Аз съм зависим.Както виждам сме се събрали само такива,тъй че би трябвало да ми е по- лесно,но не е.Не съм си изливал душата пред непознати,били те дори с проблеми като моите.Повечето от вас познавам от 3 седмици,но някак си отдалечено.Като пристигнах ми казаха,че тези сбирки е именно методът да се премахне тази отдалеченост и все пак не би трябвало да е толкова трудно.Както и да е,тук съм вече от 26 дни знам,че съм изчистил организма си,но не и душата си.Нямам намерение да се самосъжалявам за избора,който направих преди 3 години и половина.Аз направих избора и,както виждате нося последствията му.Вижте-той посочи ръцете си като навиваше ръкавите над лактите.
Това се случва,когато имаш вени като моите.Вената по принцип е като макарон.тя е гъвкава,трудно се пробива,но когато се пробие достатъчно пъти става неизползваема.
Местата около свивките на лактите му бяха синяи.Следите не бяха пресни,но бяха оставили своя отпечатък-завинаги.
-Съсипах ръцете си.Сега ме е срам да излезна навън без дълъг ръкав.Не знам как ще се справям през лятото.Когато съсипах вените си,започнах да търся нови места за иглите и започнах да бода вените на ходилата.Когато съсипах и тях започнах да се нода между пръстите на краката и в китките.По това време започнах да крада,защото се затруднявах да си намирам стоката.Крадях от съседи,приятели,роднини,обирах магазини,дори започнах да продавам част от покъщнината само и само да си взема доза.Най-много съжалявам, затова,че щях да оставя почти без пари майка ми ако онази нощ не ме бяха арестували. И преди съм лежал в затвора,но само за 2 месеца най-много.След като ме арестуваха си мислех,че и този път ще се размине,но за щастие не стана така.Попаднах в затвора и там не се отървах от порока си.Всичко се потаряше макар и в по-малки дози.В затвора бе адът,а аз не знаех как да пречистя греховете си,за да се измъкна.Изнасилваха ме почти през ден,на два пъти ме шиха в лечебницата за скъсан...сещате се какво.Побоя пък бе само гарнитурата.Тогава осъзнах,че не може да продължава вечно това.Оставаха ми 3 месеца и реших като изляза да направя нещо с живота си,за да не повторя престоя си тук.Когато излезнах разбрах къде се намира това място и дойдох веднага.Другата седмица започвам работа,макар и на изпитателен срок,ное разбираемо с моето минало.Не съм се опитвал да се свързвам с майка ми,защото не се надявам да ми обърне внимание.Сигурно като мине време ще опитам да се свържа с нея.Тя ме нарече разочорование и беше права.Сега съм само на 18 години и все още съм разочорование.Искам да кажа само още нещо ако може-погледна въпросително шефа на групата.Той му кимна одобрително.
-Въпроса не е в това дали взимаш наркотици,дали си зависим от тях или не,дали крадеш и убиваш заради тях,въпросът е в това да разбереш,че не се чустваш жив докато ги взимаш. Всъщност ти умираш,а това е най-голямата ирония.Никога няма да съм същият след тези 3 години и половина,но поне ще знам,че съм преборил най-големите си страхове и съм се измъкнал сравнително цял от тази каша.
Той загаси цигара и се облегна на стола си.Всичко премина и се почуства някак си по-лек. Нямаше по-спокоен и щастлив от него човек.
------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако и вие имате нужда от помощ потърсете я на тези адреси:Майки срещу дрогата,Дневен рехабилитационен център "Солидарност".
Всичко е поправимо!Винаги има надежда за ново начало!
четвъртък, 30 август 2007 г.
Новите филми 2007/2008г.
Очаквайте пълна информиция за следните филми Saw 4,Batman:The dark knight,Indiana Jones and the city of the Gods,Halloween,Rambo 4,Two:Thirteen,The Punisher:Welcome back Frank, 75, The Persuaders,1-18-08 и още много други съпътствани със снимков и видео материал!!!
събота, 18 август 2007 г.
Goodnight,goodnight
Не можеш да заспиш.Излизаш на балкона и се втренчваш в блоковете наоколо.Има още двама или трима,които не спят в 3 часа през ноща.Всичко е толкова тихо,че чак плашещо.Няма коли нито хора по улиците,само котки отвреме навреме се чуват да шумолят в храстите.
Заглеждаш се в небето и се питаш защо не заспиваш.Нещо липсва.Нещо липсва в монотонния ти живот и се чудиш какво е.Дали е любов,пари,приятели или просто трудно заспиваш-най- вероятно от всичко по малко.Не можеш да спреш да гледаш проклетото небе и се питаш дали ще намериш това,което търсиш.Естествено се молиш на Господ да ти даде отговори,но всъщност не вярваш,че някой те чува.Просто правиш всичко механично,без да съзнаваш,че дори молитвата ти е по навик.Няма шанс да заспиш в близкия час.Отиваш в хола и си пускаш телевизора.Отиваш на порното,мастурбираш малко,а после гледаш Discovery Channel. Неизбежното се случва,става ти скучно.Отиваш отново на балко и почваш старата безполезна песен за страданието и самотата.Щом досега ноикой не се е спрял до теб,значи няма никода да го направи.Излишни дерзания на уморен от самота ум.Продължаваш да гледаш красивите и проклети звезди и съвсем се отчайваш. Отваряш хладилника и нагъваш сладоледа,както правят по филмите с надеждата той да ти оправи проблемите.Насищаш се на сладкото и обръщаш поглед към пода.Виждаш за пореден път този безизразен под и си обещаваш,че ще смениш балатума.Отново на балкона.Няма вече нищо за гледане.Мини депресията отшумява,но все още не ти се спи. Няма нищо за правене,затова решаваш да си легнеш и да пробваш да заспиш.Трудно ще е в 4 сутринта да успееш да се приспиш,но все пак не се отказваш,няма да седиш буден до изгрева я.Вперваш отчаян поглед в тавана.Нищо.Там за пореден път не виждаш нищо. Естествено,че тъмнината ти пречи,но ти не търсиш цветове или форми,ти търсиш отговори.Да,но таваните не говорят.Опитваш се да разбереш смисъла на живота ти,но той се оказва безсмислен.Няма и една причина поради,която да отместиш погледа,нито една шибана причина.Защо?!Просто така.На всичко живота преминава в едно и също занимание.Всички питат:"Каква е моята роля?".Да,но някои са просто статисти.
Успяваш да заспиш,но не сънуваш-сънищата са за "живи" хора.На следващата нощ всичко се повтаря само,че този път забравяш порното.
Заглеждаш се в небето и се питаш защо не заспиваш.Нещо липсва.Нещо липсва в монотонния ти живот и се чудиш какво е.Дали е любов,пари,приятели или просто трудно заспиваш-най- вероятно от всичко по малко.Не можеш да спреш да гледаш проклетото небе и се питаш дали ще намериш това,което търсиш.Естествено се молиш на Господ да ти даде отговори,но всъщност не вярваш,че някой те чува.Просто правиш всичко механично,без да съзнаваш,че дори молитвата ти е по навик.Няма шанс да заспиш в близкия час.Отиваш в хола и си пускаш телевизора.Отиваш на порното,мастурбираш малко,а после гледаш Discovery Channel. Неизбежното се случва,става ти скучно.Отиваш отново на балко и почваш старата безполезна песен за страданието и самотата.Щом досега ноикой не се е спрял до теб,значи няма никода да го направи.Излишни дерзания на уморен от самота ум.Продължаваш да гледаш красивите и проклети звезди и съвсем се отчайваш. Отваряш хладилника и нагъваш сладоледа,както правят по филмите с надеждата той да ти оправи проблемите.Насищаш се на сладкото и обръщаш поглед към пода.Виждаш за пореден път този безизразен под и си обещаваш,че ще смениш балатума.Отново на балкона.Няма вече нищо за гледане.Мини депресията отшумява,но все още не ти се спи. Няма нищо за правене,затова решаваш да си легнеш и да пробваш да заспиш.Трудно ще е в 4 сутринта да успееш да се приспиш,но все пак не се отказваш,няма да седиш буден до изгрева я.Вперваш отчаян поглед в тавана.Нищо.Там за пореден път не виждаш нищо. Естествено,че тъмнината ти пречи,но ти не търсиш цветове или форми,ти търсиш отговори.Да,но таваните не говорят.Опитваш се да разбереш смисъла на живота ти,но той се оказва безсмислен.Няма и една причина поради,която да отместиш погледа,нито една шибана причина.Защо?!Просто така.На всичко живота преминава в едно и също занимание.Всички питат:"Каква е моята роля?".Да,но някои са просто статисти.
Успяваш да заспиш,но не сънуваш-сънищата са за "живи" хора.На следващата нощ всичко се повтаря само,че този път забравяш порното.
петък, 17 август 2007 г.
Резултати от безразборното е**не
Повече от когато и да било тийнейджъри прибягват до аборта, довеждайки до сериозен ръст в цялостния брой на прекъсванията на бременността за Великобритания.
Въпреки огромните харчове на английското правителство за програми за контрацепция и семейно планиране, 19-годишните са възрастовата група с най-високи показатели, 35 на всеки хиляда момичета правят аборт, според Департамента по здравеопазване.
Броят на абортиралите момичета под 16 и под 18 години е нарастнал през последната година, повдигайки уместния въпрос, че най-вероятно абортът се възприема от младите като форма на контрацепция.
Информацията за ръста на абортите идва една седмица след разтърсващия доклад „Сексът, наркотиците и алкохолът при младежите”, създаден от правителствено финансирана консултативна група, която предупреди, че британските тийнейджъри са в хватката на сексуална здравна криза, „напомпана” от модерната култура, която оправдава злоупотребата с алкохол, наркотичната зависимост и промискуитета.
Миналата година във Великобритания е имало общо 193 737 аборта, увеличение от около 3,9% спрямо 2005 г., докато ръстът между 2005 и 2004 е бил само 0,4%. Данните показват също, че 32% от жените, стигнали до аборт, са имали предишно прекъсване на бременността.
В България:
България е сред шампионите по аборти и раждане от тийнейджърки. Страната ни се нарежда след Украйна и Русия по бременности и раждания във възрастта 15–19 години.
Намалява възрастта на учениците, при която е извършен първият полов акт – всеки втори 17-годишен ученик. 16% от младите започват полов живот преди 15 години, 35% – до 16 години, и 65% – до 17–18 години.
Специалистите са на мнение, че абортите, които водят до безплодие, са една от първите причини за ниската раждаемост. Преди няколко години бездетните семейства са били 10%, а сега са 14–15%.
Статистика:
България се нарежда на осмо място в света по общ брой аборти и на второ по брой на абортите на глава от населението.
Общ брой аборти: (по данни на www.nationmaster.com)
1 Русия: 2, 766, 360
2 Съединените щати 1, 210, 880
3 Индия: 596, 345
4 Япония: 343, 024
5 Франция: 161, 129
6 Италия: 134, 137
7 Германия: 97, 936
8 България: 97, 023
9 Куба: 83, 963
10 Унгария: 76, 957
11 Канада: 70, 549
12 Швеция: 37, 489
13 Израел: 15, 509
14 Норвегия: 13, 672
15 Нова Зеландия: 11, 173
16 Финландия: 9, 884
17 Гърция: 1, 216
18 Исландия: 807
19 Полша: 559
Брой аборти на глава от населението: (по данни на www.nationmaster.com)
#1 Русия: 19.2885 на 1,000 души
#2 България: 13.0232 на 1,000 души
#3 Унгария: 7.69032 на 1,000 души
#4 Куба: 7.39958 на 1,000 души
#5 Швеция: 4.16452 на 1,000 души
#6 Съединените щати: 4.0945 на 1,000 души
#7 Норвегия: 2.9767 на 1,000 души
#8 Нова Зеландия: 2.76902 на 1,000 души
#9 Исландия: 2.71958 на 1,000 души
#10 Япония: 2.69214 на 1,000 души
#11 Франция: 2.65644 на 1,000 души
#12 Израел: 2.47077 на 1,000 души
#13 Италия: 2.30861 на 1,000 души
#14 Канада: 2.15056 на 1,000 души
#15 Финландия: 1.8924 на 1,000 души
#16 Германия: 1.18811 на 1,000 души
#17 Индия: 0.552036 на 1,000 души
#18 Гърция: 0.113986 на 1,000 души
#19 Полша: 0.0144976 на 1,000 души
понеделник, 13 август 2007 г.
The Blower's daughter
" Обичах я повече от всичко!Тя беше онова,което ме караше да се събуждам всяка сутрин и да имам сили да го изкарам.Нямаше нищо друго освен нея.Тя беше единственият наркотик от,който се нуждаех.Тя беше онова,за което всички мъже мечтаят,но малко са изпитали.Няма да лъжа и сексът си го биваше,а тялото й само по себе си бе създадено,за да му се наслажсават-аз да му се наслаждавам.Никога не си помислих,че ще обичам друга така.Тя ме превръщаше в нещо различно,добро,щастливо и весело създание,което я боготвореше.Ще излъжа ако кажа,че винаги ни е било лесно,но никога не сме се предавали.Винаги през тези 3 години сме се държали един за друг и никога не сме имали намерението да се предаваме. За нищо на света не бихме разрушили света,който бяхме изградили с толкова любов-не и,докато бяхме живи.Странно звучи сега "Докато смъртта ви раздели",дори и в ден като днешния,в който се навършват 18 месеца откакто... Дали ще ми прости някога."
Тук той остави химикалката.Постави листа в плик и го запечата.Написа името на сестра си и го постави на бюрото.След това отиде в спалнята спусна щорите,взе пистолета и седна на леглото.Гърмът отекна ясно в съзнанието му,след което всико изчезна.Не чустваше нищо, само хлад и мрак.След секунди всичко се озари от светлина и той я видя пред себе си очаквайки го с протегнати към него ръце.
Кръвта му беше окъпала стената зад него.Личеше си и дупката от куршума.Кръвта започна бързо да се стича по стената и,а тази от леглото му вече се бе просмукала в дюшека.
Тя беше загинала преди 18 месеца,след като я бяха застреляли случайно,докато купуваше някои неща от местната бакалия.Следствието по обира така и не намери извършителя на обира и убийството й.Той се опитваше да преодолее всичко,но така и не успя.Затвори се в себе си.Стана безизразен сякаш душата му го бе напуснала.Така и беше-тя бе душата му.
Всяки сутрин той се опитваше да намери причина да остане жив и през този ден.На днешния обае не намери такава.
Когато сестра му намери писмото не го обвиняваше.Знаеше,че е отишъл на единственото място на,което щеше да е щастлив.
Тук той остави химикалката.Постави листа в плик и го запечата.Написа името на сестра си и го постави на бюрото.След това отиде в спалнята спусна щорите,взе пистолета и седна на леглото.Гърмът отекна ясно в съзнанието му,след което всико изчезна.Не чустваше нищо, само хлад и мрак.След секунди всичко се озари от светлина и той я видя пред себе си очаквайки го с протегнати към него ръце.
Кръвта му беше окъпала стената зад него.Личеше си и дупката от куршума.Кръвта започна бързо да се стича по стената и,а тази от леглото му вече се бе просмукала в дюшека.
Тя беше загинала преди 18 месеца,след като я бяха застреляли случайно,докато купуваше някои неща от местната бакалия.Следствието по обира така и не намери извършителя на обира и убийството й.Той се опитваше да преодолее всичко,но така и не успя.Затвори се в себе си.Стана безизразен сякаш душата му го бе напуснала.Така и беше-тя бе душата му.
Всяки сутрин той се опитваше да намери причина да остане жив и през този ден.На днешния обае не намери такава.
Когато сестра му намери писмото не го обвиняваше.Знаеше,че е отишъл на единственото място на,което щеше да е щастлив.
Anatomy of a murder-Part II
Мина известно време,след като я беше закърпил,но тя продължаваше да чуства острата болка в краката.Мислеше само как по-бързо да умре.Не можеше да повярва,че това се случва на нея.
Изведнъж вратата отново се отвори.Той влезе и седна на стола срещу нея.Махна лепенката, коятп беше сложил на мястото на тръбата.
-Така би трябвало да ти е по-леко.
-Не е-каза през сълзи тя.
-Виж,не се заяждай!
-Кой си ти?! Какво искаш от мен?!
-Не е важно аз кой съм,а ти коя си.А относно това какво искам,то е следното:ще те изтезавам, изнасиля и след това ще те убия!Доволна ли си?
Ужасът застина на лицето й.Не вярваше на ушите си.Съвсем скоро той щеше да се гаври емоционално и физически с тялото й,а точно това я ужасяваше най-много.
-Защо мен?!-сълзите и отчаянието вече я заливаха.
-Първо,защото така искам и второ,защото ще мога да се наслаждавам на страданието на тялото ти.
Не личеше и нотка безпокойство в гласа му.Нито следа от угризения или нещо такова. Думите бяха ледени и точно затова я пронизваха толкова дълбоко.
-Децата ми добре ли са?
-Да,те не ме интересуват.
Макар и за момент тя си отдъхна.
-Но знай,че,ако създадеш,какъвто и да е проблем те ще пострадат най-много!
Каза го сякаш е готов всеки момент да ги изкорми.
Пред очите и се стрелнаха лицата им и си обеща,че ще направи всичко възможно,за да ги предпази.
-Сега е време да ядеш-каза той.
-Добре-каза тя примирила се със съдбата си.
След като я нахрани излезе.Искаше да й остави малко време за размисъл.Тя направи точно това.През главата и минаваха всякакви мисли.
"Дано децата са добре.Трябва да ги предпазя.Дали ме търсят вече?От колко време ли съм тук?Няма ли някой да ме намери?Господи ЗАЩО ме наказваш?!"
В главата й бе пълна каша.Не знаеше дали да се надява за живота си и да се бори да оцелее,или да посрещне съдбата си с достойнство.Каквото и да избереше,щеше да умре в мъки.
Заспа.Бе прекалено уморена,за да се надява на чудо.
Часовете минаваха,но той не влизаше в стаята,нито пък се чуваше,какъвто и да е шум отвън.Всичко бе потънало в смъртна тишина.Тя съвсем се отчая.
"Ами ако ме е изоставил кой ще ме намери?Дали се опитва да отвлече и децата?"
Дори самата тя не вярваше на мислите си.Не се надяваше,че просто е избягал,просто се примири,че отлага края й.
В този момент вратата бавно се отвори.Той застана на прага и каза:
-Време е.
"За какво по дяволите говори?"
Той я освободи от белезниците,махна лепенката от устата,изправи я и я остави да лежи на пода по корем.Смяташе да изпълни по-рано даденото обещание.
Плъзна се над нея и тя усети топлината му.Не вярваше това да й донесе удоволствие, затова се подготвяше да изтърпи това,което щеше да се случи.
Той се съблече и започна да се втвърдява.Легна върху нея и започна с полувтвърдения си "уред" да масажра задните и части.Това я отвращаваше,но той се възбуждаше все повече.
Вече напълно готов той се приготви да влезе в нея.Беше си сложил презерватив,за да не оставя следи.Навлезе мощно и тя изпищя от болка.
-Викай,но никой няма да те чуе-повтаряше й той в ухото,докато се движеше в ануса й.
Тя не повярва,че това се случва.Болката бе неописуема.С всеки свой тласък той я разкъсваше все повече.Тя започна да кърви.Нещо в нея се пречупи и ря спря да вика.Мислеш само за това как да предпази децата си.
След като свърши,той остана 2-3 секунди върху нея.После стана и излезе.Очевидно,за да се изчисти.Тя кървеше сравнително слабо,но все пак имаше разкъсвания.Той се върна с леген топла вода и започна да я почиства.След като свърши я намаза с нещо отзад очевидно,за да спре кървенето.Облече я и я постави отново на стола.Болката беше остра и незатихваща.С всяка измина секунда я болеше още повече.Самият факт,че седеше изгаряше тялото й от болка.
Той я завърза отново,залепи й устата и отново излезе.На лицето му се четеше удоволствие.
Мракът я погълна отново и в този момент тя изгуби надежда.Само сълзите показваха,че този човек е още жив.
Изведнъж вратата отново се отвори.Той влезе и седна на стола срещу нея.Махна лепенката, коятп беше сложил на мястото на тръбата.
-Така би трябвало да ти е по-леко.
-Не е-каза през сълзи тя.
-Виж,не се заяждай!
-Кой си ти?! Какво искаш от мен?!
-Не е важно аз кой съм,а ти коя си.А относно това какво искам,то е следното:ще те изтезавам, изнасиля и след това ще те убия!Доволна ли си?
Ужасът застина на лицето й.Не вярваше на ушите си.Съвсем скоро той щеше да се гаври емоционално и физически с тялото й,а точно това я ужасяваше най-много.
-Защо мен?!-сълзите и отчаянието вече я заливаха.
-Първо,защото така искам и второ,защото ще мога да се наслаждавам на страданието на тялото ти.
Не личеше и нотка безпокойство в гласа му.Нито следа от угризения или нещо такова. Думите бяха ледени и точно затова я пронизваха толкова дълбоко.
-Децата ми добре ли са?
-Да,те не ме интересуват.
Макар и за момент тя си отдъхна.
-Но знай,че,ако създадеш,какъвто и да е проблем те ще пострадат най-много!
Каза го сякаш е готов всеки момент да ги изкорми.
Пред очите и се стрелнаха лицата им и си обеща,че ще направи всичко възможно,за да ги предпази.
-Сега е време да ядеш-каза той.
-Добре-каза тя примирила се със съдбата си.
След като я нахрани излезе.Искаше да й остави малко време за размисъл.Тя направи точно това.През главата и минаваха всякакви мисли.
"Дано децата са добре.Трябва да ги предпазя.Дали ме търсят вече?От колко време ли съм тук?Няма ли някой да ме намери?Господи ЗАЩО ме наказваш?!"
В главата й бе пълна каша.Не знаеше дали да се надява за живота си и да се бори да оцелее,или да посрещне съдбата си с достойнство.Каквото и да избереше,щеше да умре в мъки.
Заспа.Бе прекалено уморена,за да се надява на чудо.
Часовете минаваха,но той не влизаше в стаята,нито пък се чуваше,какъвто и да е шум отвън.Всичко бе потънало в смъртна тишина.Тя съвсем се отчая.
"Ами ако ме е изоставил кой ще ме намери?Дали се опитва да отвлече и децата?"
Дори самата тя не вярваше на мислите си.Не се надяваше,че просто е избягал,просто се примири,че отлага края й.
В този момент вратата бавно се отвори.Той застана на прага и каза:
-Време е.
"За какво по дяволите говори?"
Той я освободи от белезниците,махна лепенката от устата,изправи я и я остави да лежи на пода по корем.Смяташе да изпълни по-рано даденото обещание.
Плъзна се над нея и тя усети топлината му.Не вярваше това да й донесе удоволствие, затова се подготвяше да изтърпи това,което щеше да се случи.
Той се съблече и започна да се втвърдява.Легна върху нея и започна с полувтвърдения си "уред" да масажра задните и части.Това я отвращаваше,но той се възбуждаше все повече.
Вече напълно готов той се приготви да влезе в нея.Беше си сложил презерватив,за да не оставя следи.Навлезе мощно и тя изпищя от болка.
-Викай,но никой няма да те чуе-повтаряше й той в ухото,докато се движеше в ануса й.
Тя не повярва,че това се случва.Болката бе неописуема.С всеки свой тласък той я разкъсваше все повече.Тя започна да кърви.Нещо в нея се пречупи и ря спря да вика.Мислеш само за това как да предпази децата си.
След като свърши,той остана 2-3 секунди върху нея.После стана и излезе.Очевидно,за да се изчисти.Тя кървеше сравнително слабо,но все пак имаше разкъсвания.Той се върна с леген топла вода и започна да я почиства.След като свърши я намаза с нещо отзад очевидно,за да спре кървенето.Облече я и я постави отново на стола.Болката беше остра и незатихваща.С всяка измина секунда я болеше още повече.Самият факт,че седеше изгаряше тялото й от болка.
Той я завърза отново,залепи й устата и отново излезе.На лицето му се четеше удоволствие.
Мракът я погълна отново и в този момент тя изгуби надежда.Само сълзите показваха,че този човек е още жив.
неделя, 5 август 2007 г.
Anatomy of a murder-Part I
Тъмнината поглъщаше лицето й като гладен хищник,който не можеше да се насити на плячката си.Капките пот се стичаха толкова силно,че можеха да захранят накоя електроцентрала.Искаше да вика,но не можеше,защото имаше метален прът в устата. Усещаше металния вкус,но не можеше да го махне.Ръцете и бяха завързани с белезници за стола.Беше болезнено,тъй като минаваха под стола и това бе истинско мъчение за нея.Всеки път,когато помръднеше се впиваха в китките.Раните по тях вече си личаха.Обелената кижа я изгаряше.Не можеше нито да мръдне,нито да вика за помощ,нито да види каквато и да е светлина.Мракът бе непоносим.Зениците й се разширяваха максимално,за да уловят повече светлина.Очите оглеждаха мрака с надеждата да видят светлинка,била тя и минимална.
Каква бе причината да е тук,където и да е това?
Помнеше само,че слизаше от колата си пред входа на блока си.Работния й ден бе приключил, но не и този на майка.Вкъщи я чакаха две деца-едно на 10 и едно на 12 години.Мъжът й бе загинал преди 4 години и оттогава гледаше децата сама.Тъкмо се прибираше и щеше да ги вземе от съседката,когато изведнъж...
Тук тя се опитваше да си спомни какво стана,че се озова в непрогледния мрак,но не можеше тъй като същия този мрак я обгърна слизайки от колата.
Изведнъж се прокрадна лъч светлина,не беше дневна,но тя едва ли можеше да разбере веднага,тъй като зениците й бързо започнаха да се свиват.
Лъчът прерасна в дъжд от светлина и тя разбра,че някой е отворил вратата на помещението,в което се намираше.На прага виждаше само силует на доста висок и добре сложен мъж.С вече попривикнали очи успя набързо да разгледа стаята.Беше чисто бяла, нямаше нищо друго освен два стола,а единия беше нейния-другия стоеше срещу нея.
Мъжът се забави на вратата-очевидно разбра,че тя се осъзнава.постоя още около 10 секунди,след което каза:
-Бързо се свести.Невярвах,че ще успееш за толкова кратко време.
Тя си мислеше единствено "Кой за Бога е тоя и какво иска от мен?Дали ще ме нарани?".
-Сигурно вече се питаш къде си и кой съм аз,но засега ще го оставим в тайна.По-важно е как ти попадна тук.
Вече се прокрадваха първите признаци на паника по лицето й.
-Видях те в супера и реших да те проследя.Забавно е да следиш човек,който не го подозира.С всеки ден ставаше все по забавно,интригуващо,поглъщащо и най-важното е,че ми носеше задоволство.
Сега вече знаеше "Психопат!"-помисли си тя докато се озърташе за някакво евентуално спасение.
-Ей!Гледай ме в очите като ти говоря!Не съм те завлякъл дотук,за да не ме уважаваш!Сега си тук и няма да се спасиш дълго време!
Тя се стресна.Неочакваше такъв побъркан човек насреща си,но кой ли очаква нормален човек да го отвлече.Независимо от всичко трябваше да запази самообладание,най-малкото заради децата си.
Той излезе ядосан стаята и затръшна с все сила вратата след себе си.Мракът отново я прегърна.
Сякаш мина цяла вечност,а всъщност бяха изминали само 10 минути,а тя вече изпадаше в истерия.Животът и висеше на косъм,а тя не можеше нищо да направи.Явно я беше отвлякъл психопат,който не се интересуваше от пари,защото тя нямаше такива.
Отново се чуха стъпки около вратата.Този път врата се отвори със страшна сила.Той се беше вбесил."Как си позволява да ми говори така!Ще я науча да ме уважава!"-мислеше си той,докато вкарваше в стаята една масичка метър на метър.Излезе за малко,за да донесе нещо,което щеше да я накара да страда.
Когато се върн в стаята донесе градински ножици,дълъг нож за месо като тези на касапите, кърпи,бинт и игла с конец.
При гледката на всичко това тя разбра,че няма да се измъкне оттук жива,но поне нямаше да му даде удоволствието да се гаври с нея.В погледа й се виждаше ужасът,който настъпва в съзнанието й.Представи си всички начини за мъчения през Средновековието,за които бе чувала,но сега тя самата щеше да ги изпита.
-Не ме уважаваш,а?!Ще те науча да ме уважаваш!Ще ти доста основателни причини,за да ме уважаваш!
В този момент той грабна градинските ножици.Беше толкова бърз,че почти всеки би си помислил,че го прави всеки ден.Нямаше и нотка на колебание в гласа му,нито угризения,а само хладна и безчуствена пресметливост-глас на психопат,рецидивист и всякакви други определения могат да опишат звученето,но няй-вярно от всички щеше да е сравнението с тропота на влака-постоянен,безчуствен,монотонен и най-важното смъртоносен.
Тя се опита да извика,след като почуства болката.Болка толкова силна и пронизваща,болка изгаряща отвътре,болка непреодолимо жестока.Не можеше да вика тръбата,която бе свързана със стола й пречеше дори да мърда камо ли да вика.Само стенеше,но скоро стенанията се превърнаха в хлипания,а скоро се дочуваха несвързани звуци имитиращи думата помощ.
Той беше клекнал зад гърба й и режеше сухожилията на голите й крака.Кръвта се стичаше по ножиците и всеки разрез беше окъпан в кръв.Локвата на пода бе избегнал като беше сложил краката й в легена.Мускулите на краката ставаха безчуствени,а тези разрези щяха да я оставят инвалид за цял живот естествено само ако оживееше.
Топлата кръв пълзеше между пръстите на краката и тя усещаше как залива ходилата й.
Той знаеше точно какво ще се случи.Сухожилието пререже ли се човек не би могъл да върви,а плюс това той бе постигнал своето-тя вече го уважаваше.
Месото около пръсеца се отпусна,нищо вече не държеше мускулите опънати и това ги накара да се разплуят.
Имаше уството че умира.Болакта бе толкова непоносима,че й се искаше да умре на мига. Неподвижността й я накара да страда още повече.Опита се да помръдне,но белезниците се впиваха все по-надълбоко в китките.
-Сега вече ще ме уважаваш!
Казвайки това той взе иглата и конеца и започна да шие раните.Тя вече не чустваше краката си,за да усети болката от всяко пробождане на иглата.Конецът се затягаше,кръвта от раната намаля.След като ги заши,той взе бинта и ги превърза,след това махна легена,прибра ножиците и излезна.Остави вратата отворена.Върна се и седна срещу нея.
Отвинти болтовете,които държаха тръбата за стола,за да може да говори с нея.Удари я няколко пъти,за да се свести,тъй като вече беше започнала да губи съзнаните.
Тя усети облекчение без тръбата,но имаше рани на устните си,които й напомняха точно обратното.
-Какво искаш от мен?-попита тя с болка в гласа
Какво съм ти направила?!Ако е за пари знай,че нямам много.Защо правиш всичко това с мен?!
Плачът и отекна в стаята като камбанен звън-силен и проницателен,но без надежда в него.
To be continued...
Каква бе причината да е тук,където и да е това?
Помнеше само,че слизаше от колата си пред входа на блока си.Работния й ден бе приключил, но не и този на майка.Вкъщи я чакаха две деца-едно на 10 и едно на 12 години.Мъжът й бе загинал преди 4 години и оттогава гледаше децата сама.Тъкмо се прибираше и щеше да ги вземе от съседката,когато изведнъж...
Тук тя се опитваше да си спомни какво стана,че се озова в непрогледния мрак,но не можеше тъй като същия този мрак я обгърна слизайки от колата.
Изведнъж се прокрадна лъч светлина,не беше дневна,но тя едва ли можеше да разбере веднага,тъй като зениците й бързо започнаха да се свиват.
Лъчът прерасна в дъжд от светлина и тя разбра,че някой е отворил вратата на помещението,в което се намираше.На прага виждаше само силует на доста висок и добре сложен мъж.С вече попривикнали очи успя набързо да разгледа стаята.Беше чисто бяла, нямаше нищо друго освен два стола,а единия беше нейния-другия стоеше срещу нея.
Мъжът се забави на вратата-очевидно разбра,че тя се осъзнава.постоя още около 10 секунди,след което каза:
-Бързо се свести.Невярвах,че ще успееш за толкова кратко време.
Тя си мислеше единствено "Кой за Бога е тоя и какво иска от мен?Дали ще ме нарани?".
-Сигурно вече се питаш къде си и кой съм аз,но засега ще го оставим в тайна.По-важно е как ти попадна тук.
Вече се прокрадваха първите признаци на паника по лицето й.
-Видях те в супера и реших да те проследя.Забавно е да следиш човек,който не го подозира.С всеки ден ставаше все по забавно,интригуващо,поглъщащо и най-важното е,че ми носеше задоволство.
Сега вече знаеше "Психопат!"-помисли си тя докато се озърташе за някакво евентуално спасение.
-Ей!Гледай ме в очите като ти говоря!Не съм те завлякъл дотук,за да не ме уважаваш!Сега си тук и няма да се спасиш дълго време!
Тя се стресна.Неочакваше такъв побъркан човек насреща си,но кой ли очаква нормален човек да го отвлече.Независимо от всичко трябваше да запази самообладание,най-малкото заради децата си.
Той излезе ядосан стаята и затръшна с все сила вратата след себе си.Мракът отново я прегърна.
Сякаш мина цяла вечност,а всъщност бяха изминали само 10 минути,а тя вече изпадаше в истерия.Животът и висеше на косъм,а тя не можеше нищо да направи.Явно я беше отвлякъл психопат,който не се интересуваше от пари,защото тя нямаше такива.
Отново се чуха стъпки около вратата.Този път врата се отвори със страшна сила.Той се беше вбесил."Как си позволява да ми говори така!Ще я науча да ме уважава!"-мислеше си той,докато вкарваше в стаята една масичка метър на метър.Излезе за малко,за да донесе нещо,което щеше да я накара да страда.
Когато се върн в стаята донесе градински ножици,дълъг нож за месо като тези на касапите, кърпи,бинт и игла с конец.
При гледката на всичко това тя разбра,че няма да се измъкне оттук жива,но поне нямаше да му даде удоволствието да се гаври с нея.В погледа й се виждаше ужасът,който настъпва в съзнанието й.Представи си всички начини за мъчения през Средновековието,за които бе чувала,но сега тя самата щеше да ги изпита.
-Не ме уважаваш,а?!Ще те науча да ме уважаваш!Ще ти доста основателни причини,за да ме уважаваш!
В този момент той грабна градинските ножици.Беше толкова бърз,че почти всеки би си помислил,че го прави всеки ден.Нямаше и нотка на колебание в гласа му,нито угризения,а само хладна и безчуствена пресметливост-глас на психопат,рецидивист и всякакви други определения могат да опишат звученето,но няй-вярно от всички щеше да е сравнението с тропота на влака-постоянен,безчуствен,монотонен и най-важното смъртоносен.
Тя се опита да извика,след като почуства болката.Болка толкова силна и пронизваща,болка изгаряща отвътре,болка непреодолимо жестока.Не можеше да вика тръбата,която бе свързана със стола й пречеше дори да мърда камо ли да вика.Само стенеше,но скоро стенанията се превърнаха в хлипания,а скоро се дочуваха несвързани звуци имитиращи думата помощ.
Той беше клекнал зад гърба й и режеше сухожилията на голите й крака.Кръвта се стичаше по ножиците и всеки разрез беше окъпан в кръв.Локвата на пода бе избегнал като беше сложил краката й в легена.Мускулите на краката ставаха безчуствени,а тези разрези щяха да я оставят инвалид за цял живот естествено само ако оживееше.
Топлата кръв пълзеше между пръстите на краката и тя усещаше как залива ходилата й.
Той знаеше точно какво ще се случи.Сухожилието пререже ли се човек не би могъл да върви,а плюс това той бе постигнал своето-тя вече го уважаваше.
Месото около пръсеца се отпусна,нищо вече не държеше мускулите опънати и това ги накара да се разплуят.
Имаше уството че умира.Болакта бе толкова непоносима,че й се искаше да умре на мига. Неподвижността й я накара да страда още повече.Опита се да помръдне,но белезниците се впиваха все по-надълбоко в китките.
-Сега вече ще ме уважаваш!
Казвайки това той взе иглата и конеца и започна да шие раните.Тя вече не чустваше краката си,за да усети болката от всяко пробождане на иглата.Конецът се затягаше,кръвта от раната намаля.След като ги заши,той взе бинта и ги превърза,след това махна легена,прибра ножиците и излезна.Остави вратата отворена.Върна се и седна срещу нея.
Отвинти болтовете,които държаха тръбата за стола,за да може да говори с нея.Удари я няколко пъти,за да се свести,тъй като вече беше започнала да губи съзнаните.
Тя усети облекчение без тръбата,но имаше рани на устните си,които й напомняха точно обратното.
-Какво искаш от мен?-попита тя с болка в гласа
Какво съм ти направила?!Ако е за пари знай,че нямам много.Защо правиш всичко това с мен?!
Плачът и отекна в стаята като камбанен звън-силен и проницателен,но без надежда в него.
To be continued...
петък, 3 август 2007 г.
So long Jimmy
Животът си продължава,но ние сякаш стоим на едно място.Хората,които обичаме си отиват,а ние оставаме в порочен кръговрат на едно тъпо ежедневие,което ни задушава.Няма измъкване.Всичко,което правим е под4инено на навиците ни.
Целият ни ден е подчинен на едно единствено действие-оцеляване.Работим,учим,правим секс, ядем,спим,срещаме хора и всичко това разнообразявано от някоя и друга дребна емоция като някой мач или поредната клюка за колежката.Няма смисъл да се залъгваме,че сме състрадателни с другите;те са врагове в ежедневието,те са тези,които ни пречат,дразнят;те са тези,за които говорим вкъщи или разказваме на приятелите си.
Най-озадачаващо е,че,когато си заминат,изчезнат от живота ни или просто умрат,то ние се чустваме празни сякаш някой е откъснал нещо от нас,без да го е грижа за чуствата ни.
Когато умрат е най-тежко.Тези хора са изпълвали целия ти ден,те са на всяка крачка в ума ти,те са истинското ти семейство.Нима е възможно да страдаме повече за техния живот, отколкото за нашия или този на нашите роднини,приятели,семейство?!-да и то в много по-голяма степен!
Странно същество е човека-готов е да те наръга с нож в гърба,а в следващия си готов да плачеш на гроба му.
Целият ни ден е подчинен на едно единствено действие-оцеляване.Работим,учим,правим секс, ядем,спим,срещаме хора и всичко това разнообразявано от някоя и друга дребна емоция като някой мач или поредната клюка за колежката.Няма смисъл да се залъгваме,че сме състрадателни с другите;те са врагове в ежедневието,те са тези,които ни пречат,дразнят;те са тези,за които говорим вкъщи или разказваме на приятелите си.
Най-озадачаващо е,че,когато си заминат,изчезнат от живота ни или просто умрат,то ние се чустваме празни сякаш някой е откъснал нещо от нас,без да го е грижа за чуствата ни.
Когато умрат е най-тежко.Тези хора са изпълвали целия ти ден,те са на всяка крачка в ума ти,те са истинското ти семейство.Нима е възможно да страдаме повече за техния живот, отколкото за нашия или този на нашите роднини,приятели,семейство?!-да и то в много по-голяма степен!
Странно същество е човека-готов е да те наръга с нож в гърба,а в следващия си готов да плачеш на гроба му.
понеделник, 30 юли 2007 г.
Jesus walk... with us
Животът е прекрасен-такова е заглавието на филма на Роберто Бенини,с който взе Оскар за най-добър режисьор преди по малко от 10 години.Който е гледал филма,ще разбере,че съдържението му ще може да се пренесе с още по-голяма сила и въздействие в наши дни-Втората световна може да бъде заменена с тази в Ирак или непрекъснатите граждански войни в Африка;концетрационните лагери може да се заместят с бруталното ни ежедневие,а положението на хората остава винаги същото-в безизходица.
Бихте ли рискували живота си,за да спасите живота на жена си и още 1280 души от сигурна смърт,както е направил Пол Росесабагина,
управител на хотел в Руанда,африканска държава,в която през 1994г. се извършва етническа чистка(в нея са избити близо 1 млн. души)породила и гражданска война.Пол успява да спаси всички тези хора притявайки ги в хотела,който управлява.Опитите да запази живота им винаги са на ръба,тъй като тези от, които се извършва чистката винаги могат да ги нападнат,но с уникалните си умения да печели време като ги подкупва и забавя се отплащат.Там е важно да се отбележи,че присъстват сили на ООН,но тъй като не им е разрешено да стрелят не могат да за
щитят никого.Легионите изпратени от Белгия и Франция също седят безучастни и наблюдават кланетата,тъй като са изпратени да приберат всички чуждестранни граждани в Руанда.Победата на Пол в битката за близките си е загуба на Запада в очите на хората от страните им.В подобни войни из цяла Африка(които някои продължават и в момента)са загинали десетки милиони хора.
Бог винаги ли е с нас?!
Бихте ли жертвали цялото си съзнание,за да спасите сина си наркоман,който е намерен полужив в едно мазе,неподвижен,на прага на смъртта,защото е взел свръхдоза.Най- вероятно преди това сте го изгонили от вкъщи,защото ви е к
радял,а е и бил на крачка да ви пребие.Отказали сте се от него-бил е срам за вас,за себе си,а сега е срам и за мазето на собственика,в който е намерен.Изглежда сякаш е бил в концетрационен лагер,очите му се губят в черепа,почти няма здрава вена,има увредени най-малко 3 органа,а мозъкът му може да е станал на каша от реакцията към наркотиците или по-скоро към свръхдозата. Шока след първоначалното възстановяване ще продължи близо 3 години,но дори и след този период няма гаранция,че някой ден отново ще осъмните без телевизор,уредба и видео,защото пак се дрогира.Кой е готов?!-никой!
Бог винаги ли е с нас?!
Бихте ли рискува ли нервите,съзнанието и чуствата си,за да се грижите за гаджето,годеника или мъжа,който се връща през 1991г. от войната в Ирак със т.нар. "Синдром на Зал
ива".Много голям брой войници страдат от този синдром,след като са се завърнали от бойните полета,над които са използвани химически оръжия от армията на Саддам.Войниците се връщат с непоправими поражения-рак на белите дробове,червата и почти всички останали органи;тумори в мозъка,левкемия,рак на костите;да не
забравяме и генетичните промени,които се вичдат в следващото поколение(т.е. в децата на болните).Имате чуството,че повръщането му цяла нощ ще го убие,но не е така,защото причината за това ще го убива по-бавно и от куршум в сънната артерия.Симптомите са сякаш на лъчева болест,но много повече и мноо по-многобройни.На всичкото отгоре имате 2 деца,ипотека на къщата,а правителството не признава официално,че изобщо има нещо нередн
о.Бихте ли се простили лесно с човека гледайки го как умира бавно,само защото някакъв идиот иска петрола на държавата за себе си?!-не!
Бог винаги ли е с нас?!
Какъв е този Бог,който иска кръв в замяна на това да ни пази?!-необходим!Никой не иска да вярва,че е сам и никой не се грижи за него,а може би наистина има някой,който ни пази отгоре и естествено невинаги въдворява ред и справедливост,но както се казва такъв е живота(прекрасен).Небходими ли са страданията и то толкова ужасяващи?Трябва ли да се примирим с мисълта,че така ще е винаги?-да.Няма измъкване,а дори след смъртта не е сигурно какво ще стане с теб.Остава ни да се примир с този "прекрасен" живот преминал в борба за оцеляване.
Бихте ли рискували живота си,за да спасите живота на жена си и още 1280 души от сигурна смърт,както е направил Пол Росесабагина,
управител на хотел в Руанда,африканска държава,в която през 1994г. се извършва етническа чистка(в нея са избити близо 1 млн. души)породила и гражданска война.Пол успява да спаси всички тези хора притявайки ги в хотела,който управлява.Опитите да запази живота им винаги са на ръба,тъй като тези от, които се извършва чистката винаги могат да ги нападнат,но с уникалните си умения да печели време като ги подкупва и забавя се отплащат.Там е важно да се отбележи,че присъстват сили на ООН,но тъй като не им е разрешено да стрелят не могат да за
щитят никого.Легионите изпратени от Белгия и Франция също седят безучастни и наблюдават кланетата,тъй като са изпратени да приберат всички чуждестранни граждани в Руанда.Победата на Пол в битката за близките си е загуба на Запада в очите на хората от страните им.В подобни войни из цяла Африка(които някои продължават и в момента)са загинали десетки милиони хора.Бог винаги ли е с нас?!
Бихте ли жертвали цялото си съзнание,за да спасите сина си наркоман,който е намерен полужив в едно мазе,неподвижен,на прага на смъртта,защото е взел свръхдоза.Най- вероятно преди това сте го изгонили от вкъщи,защото ви е к
радял,а е и бил на крачка да ви пребие.Отказали сте се от него-бил е срам за вас,за себе си,а сега е срам и за мазето на собственика,в който е намерен.Изглежда сякаш е бил в концетрационен лагер,очите му се губят в черепа,почти няма здрава вена,има увредени най-малко 3 органа,а мозъкът му може да е станал на каша от реакцията към наркотиците или по-скоро към свръхдозата. Шока след първоначалното възстановяване ще продължи близо 3 години,но дори и след този период няма гаранция,че някой ден отново ще осъмните без телевизор,уредба и видео,защото пак се дрогира.Кой е готов?!-никой!Бог винаги ли е с нас?!
Бихте ли рискува ли нервите,съзнанието и чуствата си,за да се грижите за гаджето,годеника или мъжа,който се връща през 1991г. от войната в Ирак със т.нар. "Синдром на Зал
ива".Много голям брой войници страдат от този синдром,след като са се завърнали от бойните полета,над които са използвани химически оръжия от армията на Саддам.Войниците се връщат с непоправими поражения-рак на белите дробове,червата и почти всички останали органи;тумори в мозъка,левкемия,рак на костите;да не
забравяме и генетичните промени,които се вичдат в следващото поколение(т.е. в децата на болните).Имате чуството,че повръщането му цяла нощ ще го убие,но не е така,защото причината за това ще го убива по-бавно и от куршум в сънната артерия.Симптомите са сякаш на лъчева болест,но много повече и мноо по-многобройни.На всичкото отгоре имате 2 деца,ипотека на къщата,а правителството не признава официално,че изобщо има нещо нередн
о.Бихте ли се простили лесно с човека гледайки го как умира бавно,само защото някакъв идиот иска петрола на държавата за себе си?!-не!Бог винаги ли е с нас?!
Какъв е този Бог,който иска кръв в замяна на това да ни пази?!-необходим!Никой не иска да вярва,че е сам и никой не се грижи за него,а може би наистина има някой,който ни пази отгоре и естествено невинаги въдворява ред и справедливост,но както се казва такъв е живота(прекрасен).Небходими ли са страданията и то толкова ужасяващи?Трябва ли да се примирим с мисълта,че така ще е винаги?-да.Няма измъкване,а дори след смъртта не е сигурно какво ще стане с теб.Остава ни да се примир с този "прекрасен" живот преминал в борба за оцеляване.
Summer love
Най-накрая стана ясно окончателно кой ще е новият национален селекционер на отбора ни по футбол.
Това естествено е Димитър Пенев.Треньор номер 1 на България за всички времена най-накрая официално е новия селекционер.Днешното заседание на Изпълкома на БФС сложи край на тази лятна драма около името на треньора.За щастие на всички,романса завърши със засега оптимистичен финал.Но да не си правим илюзии,да се класираме за европейското ще е почти непосилна задача.Трябва да вземем поне 3 точки от мачовете ни с Холандия и Румъния,а да победим холандците като гости е самоубийствена мисия,а ако разчитаме на лесен мач срещу румънците няма да го дочакаме.Сравнително по-лесните ни мачове са със Словения и Люксембург.Да се надяваме,че мача с Албания този път няма да ни изненада неприятно.Основните ни оръжия отново ще са Бербатов,М.Петров,Ст.Петров и Кишишев като най-опитни състезатели.От първите двама се очакват магии в нападение,от третия се очакват постижения в средата на терена и организирането на играта,а от последния да събира дефанса.Вратарите да си опчат акъла,защото ако играят така,както миналите мачове ще ни напълнят кошницата много бързо.Що се отнася до останалите играчи в отбора те трябва да покажат,че имат място на терена,както в отборите си така и в националния.Да се надяваме,че ни чака една щастлива есен с квалификациите за Евро 2008.
Това естествено е Димитър Пенев.Треньор номер 1 на България за всички времена най-накрая официално е новия селекционер.Днешното заседание на Изпълкома на БФС сложи край на тази лятна драма около името на треньора.За щастие на всички,романса завърши със засега оптимистичен финал.Но да не си правим илюзии,да се класираме за европейското ще е почти непосилна задача.Трябва да вземем поне 3 точки от мачовете ни с Холандия и Румъния,а да победим холандците като гости е самоубийствена мисия,а ако разчитаме на лесен мач срещу румънците няма да го дочакаме.Сравнително по-лесните ни мачове са със Словения и Люксембург.Да се надяваме,че мача с Албания този път няма да ни изненада неприятно.Основните ни оръжия отново ще са Бербатов,М.Петров,Ст.Петров и Кишишев като най-опитни състезатели.От първите двама се очакват магии в нападение,от третия се очакват постижения в средата на терена и организирането на играта,а от последния да събира дефанса.Вратарите да си опчат акъла,защото ако играят така,както миналите мачове ще ни напълнят кошницата много бързо.Що се отнася до останалите играчи в отбора те трябва да покажат,че имат място на терена,както в отборите си така и в националния.Да се надяваме,че ни чака една щастлива есен с квалификациите за Евро 2008.
събота, 28 юли 2007 г.
Топло
Вчера кандидатстудентите за специалност журналистика писаха по темата "Топло"- интересна и необятна тема,която силно ме заинтригува.Интересното тук е,че можеш да отведеш "творбата",накъдето си поискаш-няколко примера-скандала с топлофикация, времето и жегите,глобалното затопляне,човешките емоции и чувства и др. подобни.
За всичко това може да се пише поотделно,но дали могат да се свържат-сега ще разберем.
престъпления(естествено за никой не е тайна,че му е наредено да източва дружеството,взел е нещо за себе си,а тези,които са му наредили ги няма в затвора,а това именно са управляващите);последва скандал между шефовете на Следствието и Прокуратурата и Р.Овч.,в който скандал бе уволнен не когото трябва;да не забравяме и фарса с оставката на Овчаров,а на всичкото отгоре и други минист
ри си заминаха,а останаха най-големите виновници положението в момента Румен Петков,Радослав Гайдарски и Сергей Станишев.В докладите на ЕС за управлението в България най-големи критики търпяха именно МВР,Министерство на здравеопазването и на икономиката.Добре,че скандала с Топлофикация София гръмна и,когато гръмна предизвика краткотрайна буря в редиците на управляващата коалиция.Повреме на скандала се развихри спора между Бойко Борисов и Р.Овч.,който спор(по-скоро скандал)застрашително висеше в публичното пространство и ескалираше с всеки изминал ден.Интересното е,че най-много дивиденти от всичко това извлякоха не действащата опозиция,а именно още несъздалата се партия ГЕРБ.Именно това преимущество помогна на ГЕРБ да спечелят евроизборите,и именно този скандал погреба надеждите на БСП за втори мандат,уби тотално дясното(на същите евроизбори)и замалк
о да завърши с победа на доброто.Следваха нови скандали-бе задържан Вальо Топлото и обвинен във валутни топлофикация та поне единия изгърмя,но другите най-нагло си продължават да работят.Никой не се съмнява,че Овчаров още дърпа конците в БСП,както го правеше и през правителството на Жан Виденов(там също бе такъв министър).Той продължава да е в изпълнителния комитет на партията,а
няма и да се очудя ако се окаже,че и той е бил сътрудник на ДС.Интерес поражда фактът,че покрай всички тези петна за силата на закона в България родължават управляващите да се ползват с кредит на доверие от обществото.Аз няма да крия бих искал да сме парламентарна монархия,тъй като виновниците ще са точно определени ако стане някой "гаф",още повече,че има законен престолонаследник,а в България истинска демокрация има само от 15г. и не е твърде късно за това.Да се върнем на въпроса за жегите в българската политика-последните 2-3 дни бяха просто уникални откъм поведение на депутати в парламента.Гласуването с чужди карти,обидите,напусканията на зала, безкрайните прекъсвания наистина нажежиха страстите в последния ден преди лятната ваканция.Всичко това бе породено от приемането на поправки в закона спиращи етническия вот,но естествено те не се приеха и това предизвика буря от обиди и заплахи.Връх на всичко това бе вчерашния ден през,който циркът бе пълен,а участниците многобройни.Включи се дори председателя на НС,който почна даа играе на страната на управляващите,опозицията бе нечестно победена и така тя си излезна демонстративно.Всички тези събития идват да покажат,че в Бългаия политиците още са маскари,както казва бай Ганю,а ние все още ги търпим.Това може да спре на местните избори когато можем да подкрепим предстаителите на ГЕРБ,а това според мен е задължително.Жегата в политиката едва ли някога ще спре,но какво пък трябва и ние да гледаме родни екшъни по телевизиите.
Топлото в ощественото пространство като,че ли се пренесе от времето навън,което убиваше всяка жива твар осмелила се да прекрачи прага си в 40-градусовите жеги.Страстите не подминават и обикновените хора станали жертва на нервността си породена от тропическите жеги.Топлина е толкова силна,че удря накои директно в главите и ги кара да се държат като обезумели и раздразнени маймуни.Така са се изнервили хора,че да има кажеш една дума накриво и веднага ти скачат.Естествено всеки се оплаква от нещо-я от цените на зарзавата,от политиците,от жегата,от цените на тока,от това,че няма вода.Всеки с грижите си,но какви грижи можем да имаме ние,след като не виждаме какво става с планетата ни.
Глобалното затопляне ще ни обрече(може би само моето поколение и това на децата ми-заб. аз съм на 17г.)на неистови изпитания,които предричат някои учени.Естествено има спорове около това до каква степен е овладяно и до каква степен ни влияе.Да се преструваме,че го няма е все едно да се преструваме,че не ни е необходим въздух,за да живеем.Проблема е изключително сериозен и преструването ни,че нищо няма е самоубийство само по себе си. Само ще спомена част от нещата,ко
ито могат да предизвикат глобалното затопляне, породено от дейността на човека и подхранено от парн
иковия ефект.Някои учени излизат със заключения,че този
ефект и причиненото от него глобално затопляне,ще породи пвишаване на земната температура с около 0.5 градуса.На много хора това им изглежда нищожно,но една такава промяна може да обърне климата тотално,а именно изместват се магнитните полюсите от обичайните им места,което може да наруши или дори да причини спиране на въртенето на Земята;разтопяването на ледените шапки на полюсите би предизвикало покачване на Световния океан с близо 3 метра,а това значи да забравим за съществуването на Ню Йорк,Холандия,Белгия,70% от Дания,големи части от Швеция, Финландия,Естония,Лтвия,Литва,Северна Русия,няма да я има и Исландия,а за Мрсилия и Монако да не говорим.Всичко това ако се сбъдне ще спре най-голямото океанско течение-Гълфстрийм.Това само по себе си ще предизвика нов ледников период.Ако това не стане със сигурност Слънцето ще ни изпепели.Разрушаването на озоновия слой ще предизвика проникване на слънчевата радиция свободно да навлиза в атмосферата.Ще се увеличат тройно случаите на рак на кожата.Забравете за температурите от 20,25,30,35 40,45 градуса-тези температури ще останат в миналото,а средната годишна температура в България ще достигне 35 градуса,което значи минимум от 50 градуса през лятото.Няма да достига питейна вода,животните ще измрат,тъй като посевите ще бъдат унищожени от Слънцето.Населението на З
емята ще намалее с 40% в най-добрия случай.Такива прогнози ни очакват в близките 40,50 дори 60 години,а до края на столетието ще загине и последната жива човешка колония.Това може да се струва прекалено фантастично и невероятно,но такава е истината.Ако не предпазим планетата си тя ще ни убие.Локалните бедствия ще бъдат също толкова ужасяващи-наводнения,урагани, земетресения,пожари, изригвания на вулкани.Всичко това ще поведе след себе си паника,убийства,
терор,страх или иначе казано най-лошите предсказания от Библията.Най-важното,което трябва да запомним е,че ние можем да спрем това.Управляващите най-мощните страни имат ресурсите да го направят,но насреща си те имат най-лошия противник-петрола.Петрола ни захранва,топли,движи или иначе казано той е единствения източник на енергия при това сравнително евтина.Лошото е,че,когато се изчерпа икономиките на всички страни ще рухнат(предвижданията са до 35-40 години това да се случи).Икономическата криза ще е 3 пъти по-голяма от тази през Голямата депреси в Щатите през 20-те и 30-те години на 20 век.Ще има масов глад и паниката ще залее улиците.Ще се появят спекуланти и монополисти,които ще използват глада за свои лични облаги.Всичко това в обозримото бъдеще.такава е участта на човечеството ако не се реагира бързо и адекватно.Но реалните алтернативи на това са много много малко даже почти ги няма.
Единственото,което ни остава е да бъдем хоrа.
Да
се подкрепяме и пазим взаимно,защото това,което се задава на
хоризонта е ужасът,който ни кара да
треперим от страх,а именно бъдещето.
В най-голямото отчаяние човешкият дух винаги е побеждавал,така ще стане и сега.Най-голямото изпитание за волята ни сме самите ние.Дали ще успеем да се съсредоточим върху оцеляването си или ще се предадем на произвола на съдбата. Предлагам първото.Този век е решителен за човечеството и ние трябва да се погрижим този век да не е последния в историята ни.
За всичко това може да се пише поотделно,но дали могат да се свържат-сега ще разберем.
престъпления(естествено за никой не е тайна,че му е наредено да източва дружеството,взел е нещо за себе си,а тези,които са му наредили ги няма в затвора,а това именно са управляващите);последва скандал между шефовете на Следствието и Прокуратурата и Р.Овч.,в който скандал бе уволнен не когото трябва;да не забравяме и фарса с оставката на Овчаров,а на всичкото отгоре и други минист
ри си заминаха,а останаха най-големите виновници положението в момента Румен Петков,Радослав Гайдарски и Сергей Станишев.В докладите на ЕС за управлението в България най-големи критики търпяха именно МВР,Министерство на здравеопазването и на икономиката.Добре,че скандала с Топлофикация София гръмна и,когато гръмна предизвика краткотрайна буря в редиците на управляващата коалиция.Повреме на скандала се развихри спора между Бойко Борисов и Р.Овч.,който спор(по-скоро скандал)застрашително висеше в публичното пространство и ескалираше с всеки изминал ден.Интересното е,че най-много дивиденти от всичко това извлякоха не действащата опозиция,а именно още несъздалата се партия ГЕРБ.Именно това преимущество помогна на ГЕРБ да спечелят евроизборите,и именно този скандал погреба надеждите на БСП за втори мандат,уби тотално дясното(на същите евроизбори)и замалк
о да завърши с победа на доброто.Следваха нови скандали-бе задържан Вальо Топлото и обвинен във валутни топлофикация та поне единия изгърмя,но другите най-нагло си продължават да работят.Никой не се съмнява,че Овчаров още дърпа конците в БСП,както го правеше и през правителството на Жан Виденов(там също бе такъв министър).Той продължава да е в изпълнителния комитет на партията,а
няма и да се очудя ако се окаже,че и той е бил сътрудник на ДС.Интерес поражда фактът,че покрай всички тези петна за силата на закона в България родължават управляващите да се ползват с кредит на доверие от обществото.Аз няма да крия бих искал да сме парламентарна монархия,тъй като виновниците ще са точно определени ако стане някой "гаф",още повече,че има законен престолонаследник,а в България истинска демокрация има само от 15г. и не е твърде късно за това.Да се върнем на въпроса за жегите в българската политика-последните 2-3 дни бяха просто уникални откъм поведение на депутати в парламента.Гласуването с чужди карти,обидите,напусканията на зала, безкрайните прекъсвания наистина нажежиха страстите в последния ден преди лятната ваканция.Всичко това бе породено от приемането на поправки в закона спиращи етническия вот,но естествено те не се приеха и това предизвика буря от обиди и заплахи.Връх на всичко това бе вчерашния ден през,който циркът бе пълен,а участниците многобройни.Включи се дори председателя на НС,който почна даа играе на страната на управляващите,опозицията бе нечестно победена и така тя си излезна демонстративно.Всички тези събития идват да покажат,че в Бългаия политиците още са маскари,както казва бай Ганю,а ние все още ги търпим.Това може да спре на местните избори когато можем да подкрепим предстаителите на ГЕРБ,а това според мен е задължително.Жегата в политиката едва ли някога ще спре,но какво пък трябва и ние да гледаме родни екшъни по телевизиите.Топлото в ощественото пространство като,че ли се пренесе от времето навън,което убиваше всяка жива твар осмелила се да прекрачи прага си в 40-градусовите жеги.Страстите не подминават и обикновените хора станали жертва на нервността си породена от тропическите жеги.Топлина е толкова силна,че удря накои директно в главите и ги кара да се държат като обезумели и раздразнени маймуни.Така са се изнервили хора,че да има кажеш една дума накриво и веднага ти скачат.Естествено всеки се оплаква от нещо-я от цените на зарзавата,от политиците,от жегата,от цените на тока,от това,че няма вода.Всеки с грижите си,но какви грижи можем да имаме ние,след като не виждаме какво става с планетата ни.
Глобалното затопляне ще ни обрече(може би само моето поколение и това на децата ми-заб. аз съм на 17г.)на неистови изпитания,които предричат някои учени.Естествено има спорове около това до каква степен е овладяно и до каква степен ни влияе.Да се преструваме,че го няма е все едно да се преструваме,че не ни е необходим въздух,за да живеем.Проблема е изключително сериозен и преструването ни,че нищо няма е самоубийство само по себе си. Само ще спомена част от нещата,ко
ито могат да предизвикат глобалното затопляне, породено от дейността на човека и подхранено от парн
иковия ефект.Някои учени излизат със заключения,че този
ефект и причиненото от него глобално затопляне,ще породи пвишаване на земната температура с около 0.5 градуса.На много хора това им изглежда нищожно,но една такава промяна може да обърне климата тотално,а именно изместват се магнитните полюсите от обичайните им места,което може да наруши или дори да причини спиране на въртенето на Земята;разтопяването на ледените шапки на полюсите би предизвикало покачване на Световния океан с близо 3 метра,а това значи да забравим за съществуването на Ню Йорк,Холандия,Белгия,70% от Дания,големи части от Швеция, Финландия,Естония,Лтвия,Литва,Северна Русия,няма да я има и Исландия,а за Мрсилия и Монако да не говорим.Всичко това ако се сбъдне ще спре най-голямото океанско течение-Гълфстрийм.Това само по себе си ще предизвика нов ледников период.Ако това не стане със сигурност Слънцето ще ни изпепели.Разрушаването на озоновия слой ще предизвика проникване на слънчевата радиция свободно да навлиза в атмосферата.Ще се увеличат тройно случаите на рак на кожата.Забравете за температурите от 20,25,30,35 40,45 градуса-тези температури ще останат в миналото,а средната годишна температура в България ще достигне 35 градуса,което значи минимум от 50 градуса през лятото.Няма да достига питейна вода,животните ще измрат,тъй като посевите ще бъдат унищожени от Слънцето.Населението на З
емята ще намалее с 40% в най-добрия случай.Такива прогнози ни очакват в близките 40,50 дори 60 години,а до края на столетието ще загине и последната жива човешка колония.Това може да се струва прекалено фантастично и невероятно,но такава е истината.Ако не предпазим планетата си тя ще ни убие.Локалните бедствия ще бъдат също толкова ужасяващи-наводнения,урагани, земетресения,пожари, изригвания на вулкани.Всичко това ще поведе след себе си паника,убийства,
терор,страх или иначе казано най-лошите предсказания от Библията.Най-важното,което трябва да запомним е,че ние можем да спрем това.Управляващите най-мощните страни имат ресурсите да го направят,но насреща си те имат най-лошия противник-петрола.Петрола ни захранва,топли,движи или иначе казано той е единствения източник на енергия при това сравнително евтина.Лошото е,че,когато се изчерпа икономиките на всички страни ще рухнат(предвижданията са до 35-40 години това да се случи).Икономическата криза ще е 3 пъти по-голяма от тази през Голямата депреси в Щатите през 20-те и 30-те години на 20 век.Ще има масов глад и паниката ще залее улиците.Ще се появят спекуланти и монополисти,които ще използват глада за свои лични облаги.Всичко това в обозримото бъдеще.такава е участта на човечеството ако не се реагира бързо и адекватно.Но реалните алтернативи на това са много много малко даже почти ги няма.Единственото,което ни остава е да бъдем хоrа.
Да
се подкрепяме и пазим взаимно,защото това,което се задава на
хоризонта е ужасът,който ни кара датреперим от страх,а именно бъдещето.
В най-голямото отчаяние човешкият дух винаги е побеждавал,така ще стане и сега.Най-голямото изпитание за волята ни сме самите ние.Дали ще успеем да се съсредоточим върху оцеляването си или ще се предадем на произвола на съдбата. Предлагам първото.Този век е решителен за човечеството и ние трябва да се погрижим този век да не е последния в историята ни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)