Странно и красиво.
Това си казваме с нея. Всеки път, когато говорим за нас. Преминавайки през спомените си ние отново преживяваме моментите, които ни събраха и ни насочиха по този път един към друг.
Странно и красиво.
Всичко започна с едно пътуване. Заехме местата си един до друг във влака. Винаги когато пътува с този точно влак обичам да заемам определено място до прозореца. Тя беше заела това място. Истината, че не знаех кой е заел мястото, защото имаше само багаж. По-късно се появи и тя. Извади книгата си, а аз вече бях приготвил моята. Реши да ме заговори и аз отговорих. Не очаквах да се впечатли нито от книгата, нито от автора. Отговорих учтиво и щях да продължа да чета, когато няколко минути по-късно отново ме заговори и тогава оставих книгата. До края на пътуването бяхме погълнати от разговора, който водехме. Хареса ми още тогава. Усещих как нещо изщрака. Сякаш нещо пасна на мястото си. Получи се естествено. Както тя казва, сякаш се познавахме от години. Преди да се разделим си разменихме контактите и оттогава не сме спирали да говорим.
Говорим за всичко, за което се сетим и ни интересува. Всеки ден с часове наред обсъждаме живота, неговите предизвикателства и възможности. Филми, музика, книги, храна, заведения и научни факти.
Пътувахме заедно няколко пъти и се сближихме в промеждутъците на тези наши обиколки. Истината е, че я усещах все по-близка до мен. Не знаех много за нея, но знаех достатъчно, за да разбера, че мога да имам бъдеще с нея. Бях спокоен. За пръв път от години бях спокоен в това, което правя. Тя ме караше да се чувствам така. Не знам какво е спокойствие и това беше глътка свеж въздух. Това изигра огромна роля в последващите събития и решението ми да се впусна в ново приключение.
Започнахме да се опознаваме. Поканата за рожденият й ден ме изненада, но и ме направи щастлив. Тогава вече знаех, че има връзка и не таях никакви надежди за бъдещо развитие.
Но малко след него нещо се случи и тя се раздели с него. Нещо в мен подсказа действие, но беше крайно неучтиво да предприемам, каквито и да е стъпки в тази насока. Някак си не беше уместно.
Въпреки това събитията следваха едно след друго и аз усещах как бивах привлечен все по-силно от нея. Все пак бяхме резервирани един към друг. Не бяхме сигурни. Все още въпросите прескачат в съзнанията ни. С течение на времето и развитието на събитията реших да й споделя намеренията си.
Направих го неочаквано за нея. За мен може би също беше така. Реших обаче да действам. Исках да не прекарам отново времето сис с въпроса "Ами ако?". Може би тя е това, което съм търсил. Може би тя е това, което ми е липсвало досега. Това бяха моите възгледи.
Дори само може би е достатъчно, за да опитам да я спечеля.
Дългите вечери станаха запазена марка. Сънят бе оскъден, работния ден дълъг, а аз се чувствах все по-щастлив. Тя ме кара да се чувствам спокоен, но и ме държи нащрек. Кара ме дадавам най-доброто от себе си. Детайлите за това ще запазя в тайна, но мога да кажа, че успява да извади най-добрите черти в характера ми на показ. Истината е, че това е, което ми липсвало.
Има страхотни приятели, които са образи всеки сам по себе си. Толкова разноцветни и интересни, че чак ме засрамва.
Истината е, че прекалено дълго бях в сенките. Наблюдавах живота отстрани, а сега го живея.
За това е виновна тя.
Имаме страхотни уиекнди и страхотни делнични дни. Прекарваме времето си разнообразно и се опитваме да изградим връзката си върху това, които сме сега, които сме били преди и които искаме да бъдем в бъдеще. И двамата преминаваме през нещата, с идеята, че другият е до нас и може да разчитаме на него и е така наистина.
Харесва ми да я държа за ръка. Това не е символ на детинското, а на взаимност. Колкото и да не е романтичен светът, в който живеем, това е жестът от който има нужда всеки на нашето място. Това ти дава принадлежност към нещо по-голямо от самият теб. Дава ти усещането за внимание, уважение и взаимност. И освен това е супер сладурско.
Харесва ми да я докосвам. Харесва ми да я целувам. Харесва ми да я прегръщам. Хресва ми да галя косата й. Харесва ми да я слушам. Харесва ми как не можем да спим след дългите вечери заедно. Харесва ми спокойствието, което ми дава. Харесва ми, че сме открити един с друг.
Харесва ми, че и двамата имаме какво да учим и ми харесва да се оглеждам в очите й.
На нея й харесва всичко това и освен всичко друго, и да я гледам как танцува.
Мога да заменя в предишните изречения "харесва ми" с "обичам" и няма да сбъркам. Любовта е крехка и се изгражда с много усилия. Трябва да бъдеш там и да се бориш всеки ден. Да си в центъра на събитията и да даваш всичко от себе си. Тогава може би ще направиш така, че да си истински щастлив.
Днес се събудих за първи път до нея.
Гледах я как спи. Наблюдавах и си мислех какъв късмет съм извадил. Уикендът беше страхотен и се срещнахме с невероятни хора, но това което остана с мен е колко е сладка докато спи.
Звучи повече от клиширано, но ако сте забравили за това чувство, значи сте изгубили емоцията. Рошава, разполагаща с цялата завивка и изключително спокойна в съня си. Гледах я около 30 минути преди да се събуди. И тогава забравих всички тревоги, които имах. Не мислех за нищо друго. Кафе, сладки, плодове и пижами.
Най-трудно е да имаш доверие на някого. Да се довериш изцяло с риск да бъдеш наранен. За първи път исках да го направя, без да мисля за последиците. Някак бях сигурен в това. Някак си знаех.
И двамата знаем, че трябва да работим за това, което имаме и това, което искаме и бихме могли да имам в бъдеще. И това прави нещата много по-лесни да се случват. Всичко е в детайлите. Един жест, една дума, една прегръдка...една целувка. Крадем тези моменти, за да си ги дадем един на друг. Кара ме да се усмихвам, дори когато не е около мен.
Истината е, че винаги съм романтизирал отношенията си. Сега те романтизират мен.
Разказът няма финал, защото това е истинска връзка и това е истински разказ. А истинските неща изискват грижи. Не мислите ли?
