Никога не съм имал семейството, което се вижда по-хубавите американски филми.
Такива са били обстоятелствата. Животът е бил и все още е суров и непредсказуем. Всичко се е свеждало до филията хляб и стотинките нужни за купуването й. Всичко е било под отчет и въпреки това е имало течове, които са разтърсвали домакинството. Никога не съм виждал усмивките да се задържат по лицата на хората за дълго време. Никога не съм виждал истински подаръци за Коледа. Предимно бяха чорапи на пачки по пет. Идеално за подарък на подрастващ. Харесвах книжките за оцветяване. Даваха ми нещо, което мога да изграждам. Израстанх затворен в себе си и това изигра огромна роля при формирането ми като личност. Тийнейджърските години бяха ужасни. Не чувсвтах нищо друго освен гняв, нещастие, разруха и други от сорта. Имах несбъднати мечти, несподелени любови и пословично нежелание да общувам с хора извън моя кръг на доверие. Не се говореше лесно с мен. В тези години започнах да се отдръпвам от всички. В последствие се отдръпнах тотално вярвайки, че "кариерата" ми е на първо място, а хората на второ. Така и така не говорех с тях. Смятах, че не ме разбират. Може би просто не исках да бъда разбран.
Живеех уединено. Макар да имаше достатъчно на брой хора около мен, аз се чувствах изолиран или пък сам се изолирах. С времето ще успея да разбера коя е по-правдоподобната версия. Дните минаваха и аз бях вече в затворения кръг. Водех скромен живот. Не че и сега не е такъв, но тогава беше още по-скромен. Всъщност беше незабележим. Губех битките на всички фронтове в душата и тялото ми. Умът ми се предаваше пред идеята за самоубийство и хапчетата бяха един добре дошъл приятел. Банално. Но и вярно. Не е трудно да го призная. Търсех спасение. Първо избягах. След това се оказа, че не е трябвало. След това пък се чудех как да се върна. И във всяка една фаза търсех душевната си утеха в женски образи втълпявайки си, че любовта ще ме спаси. Истината е обаче, че реалността е много по-жестока. Любовта идва при тези, които са готови да я приемат. Аз не бях готов. Все още не съм готов. Никой не може да се доближи до мен, колкото и да го искам. Винаги остава на крачка от вратата. И тя е винаги затворена. Странното е, че аз бил този който е пречил за отварянето й. Спомням си наколко случаи на откритост и жертвоготовност за любимата в определен период, и винаги е имало резервен план как да не покажа истинското състояние на нещата. Не знам как да не се скрия зад стените. По-лесно е да бягаш от живота си, отколкото да го живееш. Дори след всички неща, които се случиха през тези години, продължавам да търся нещо, което да ме спаси и не мога да му позволя да го направи, след като го намеря. Годините на душевно и физическо странстване имат своя край.
Тя е на моите години. Запознахме се чрез снимките си. Аз харесвам нейните, тя моите. Нейните са по-хубави. Моите са по-ограничени и сигурни. Не поемам рискове. Живея ден за ден. Плановете ми са максимум за 2 седмици напред. Тя е спонтанна, общува повече и по-лесно. Светът я познава и тя познава светът. Аз пиша по-добре (или поне така си мисля). Не хабя думите си за някой, който не ме интересува, а тя дава на всички. Интересното е, че даде шанс и на мен. Отказвам обаче да я приема като спасение. Не бива. Ще я изгубя. Тя не е обект на моите романтични желания, а е личност като мен, със своите мечти, недостатъци, особености и проблеми. Аз не искам да е моя. Не я притежавам. Искам да е в сърцето ми и аз в нейното. Не искам да виждам утрото без тя да е до мен. Не искам да изгубя ароматът й. Това са дребни желания, но значат вселената за мен. Може би с времето те ще се сбъднат. Не ми остава нищо друго освен да се наслаждавам на времето прекарано с нея. Отново започнах да пиша заради нея. Докосва сърцето ми и то показва своя потенциал, колкото и да е скромен.
Живея вече 5 години тук и се надявам да ме посети отново. Липсва ми. Броя дните. Жалко, че не мога да изляза. Докторите казват, че докато не се излекувам не мога да излизам навън. Скоро се надявам да я видя. Имам толкова много да й разказвам.
Клиника за психично болни, Крило Б, Сграда А
Централен затвор
