Heaven

-Защо ме гледаш така?
-Защото те обичам!
Той я попита въпреки,че знаеше отговора.Просто е хубаво да ти го казват и да го знаеш.
Той знаеше какво значи този поглед.Очите й излъчваха желание.Но това желание не бе чисто първично.В него се четеше онази черта,която е характерна само за хората-способността да изпитват чуства по-силни от самите тях.Откакто бяха заедно тя намираше в него оново,което й липсваше-любов.Когато го срещна сякаш отново разбра,че има сърце,което е способно да обича.Тя разбираше,че без него е изгубена,но знаеше,че той никога няма да я нарани и затова му бе благодарна.Но благодарността не бива да се бърка с истинската любов и тя го осъзнаваше,както осъзнаваше и факта,че го обича безрезервно.Трудно е да се обясни подобна любов,тя просто съществува,безусловно,въпреки всеки и въпреки всичко.Независимо от всичко около вас обичаш човека до теб само защото знаеш,че не си сам.Когато той я погледна по същия начин,тя разбра,че не е сама и никога няма да бъде.
-И аз те обичам!
-Защо?
-Не е нужно да имаш причина,за да обичаш.Просто те обичам,защото вярвам,че и ти изпитваш същото.
Самотата убиваше любовта им.Ето защо бяха неразделни,ето защо се обичаха толкова силно.Знаеха,че ще бъдат винаги заедно.Заедно в умовете,душите и сърцата си.Заедно в живота,а сигурно и в смъртта.
Никога разделени-винаги заедно.

This is the new s**t !

Avril Lavigne-Hot



One Republic-Apologyze(produced by Timbaland)




Linkin Park Shadow of the day