Беше пролетна неделна утрин и той беше седнал на стълбите пред блока. Слънцето огравяше всичко наоколо и носеше приятна топлина, а въздухът беше чист и прохладен. Светът наоколо тъкмо започваше да се раздвижва. Хората започваха да излизат от входа, а най-ранобудните даже се и връщаха от покупки на пазара. Това разбира се бяха пенсионерите, които бяха свикнали години наред да не търпят излежаването в топлината на завивките, а работеха усърдно за осигуряването на насъщния.
Той чакаше синът си, който живееше с майка си след развода. Взимаше го всяка Неделя и прекарваха деня заедно в търсене на път към другия. Беше му трудно да държи ръката на сина си, без да си спомня за миналото и съжалението, което изпитваше за дните изминали в наркотично опиянение и алкохолна забрава.
Сега бяха дните му за реванш и той нямаше намерение да ги пропилява.
Запали цигара, докато чакаше и забеляза една пеперуда, която кацна на ръката. За него случайности нямаше и знаеше, че това е знак. Вярваше в знаците и търсеше тяхното значение. Опитваше се да ги интерпретира и доста често това го пращаше в прегръдките на добротата и душевното удовлетворение. В други случаи пък го караше да бъде предпазлив и скептичен. Особено към хората. Но без помощта им не би успял да постигне това, което беше постигнал дотук.
Вратата се отвори и синът му го извика "Тате!" с приповдигнат тон. Той се обърна, хвърли цигарата и каза "Нямах търпение да те видя!"
Синът му направи забележка къде си е изхвърлил цигарата. Смутен той я взе и извървя 20 метра до кошчето, където я изхвърли отново. На 14 години, за разлика от своите връстници, синът му знаеше какви са правилните порядки и нуждата от добро възпитание в днешния груб и необразован свят.
Потеглиха на разходка и щяха да спазят обичайната програма - кино, сладкарница, игри и естествено разговори. Детето беше много будно и обичаше да разговаря с него, макар и често да бяха неловки ситуации на въпроси със завоалирани отговори или просто предпазливост, която целеше да не натовари неговият млад дух, с тегобите на възрастните и по-специално трудната история на бащинстовото.
- Обичаш ли мама?
- Разбира се, че я обичам. Иначе нямаше да можем да създадем теб.
- Хората създават деца и без да се обичат, а после ги изоставят или пък изоставят себе си, а децата биват забравени.
- И това е така, но ние се обичахме тогава, а и сега я обичам, но по различен начин.
- Какъв е този различен начин?
- Ами с годините и събитията през тях любовта търпи промени, защото и хората се променят. С майка ти се обичахме силно, но любовта ни от изпълнена със страст премина в такава без, а и проблемите ни бяха достатъчно силни, за да спрем да се обичаме по този начин. Сега се уважаваме и ценим като приятели
- Проблемите ви или проблемите ти?
- Всеки път ме изумяваш с ударите, които пращаш в различни рани. Но пък си проницателен като майка си и упорит като мен, затова и не ме учудват въпросите ти.
Проблемите ми, ако трябва да съм максимално искрен.
- И какви бяха те? Всеки път като те питам бягаш от въпроса ми. Искам да знам. Не съм малък. Децата в училище говорят за родителите си, а на мен понякога ми се струва, че не ви познавам
- Как те направихме толкова умен не знам?!
- И аз не знам, честно казано. Питам
- Наистина ли не знаеш. Изненадваш ме.
- Не бъде ироничен като мен, а ми кажи
- Добре, но майка ти не трябва да знае, че съм ти казал. Иначе и двамата ще имаме проблеми. Аз повече и може и да ми забрани да те виждам. Така, че ще внимаваш
- Обещавам
- Някак си не го вярвам.
- Трудно ти е да повярваш, но ще се справя. Не съм малък
- Казваш го за втори път, сякаш наистина вярваш, че е така. За мен винаги ще си малък, без значение на колко години си
- Не съм малък!
- Добре, не си малък. Но си докачлив. В пубертета няма да е лесно
- Преди, защото беше нали
- Наистина ще е интересен период за всички
- Кажи ми!
- Добре. Усилен си.
- Знам
- Беше на 2 годинки, когато започнаха проблемите. Имах малка фирма. Занимаваше се с внос и износ. Превози, такива неща. Работехме добре, но парите все не стигаха. Беше трудно, конкуренцията голяма и трудно намирах поръчки. Започнахме да свързваме трудно двата края и постепенно ставаше даже още по-трудно. Майка ти нямаше работа тогава и разчитахме на моите доходи тогава. Опитвах се да осигуря стабилен живот за семейството, но нещата не се получаваха. Взех заеми от неправилните хора. Бяха с известна репутация и не трябваше да го правя, но се втурнах към тях, сякаш те бяха единственият вариант за изход от ситуацията. И така задлъжнях на неправилните хора. Заедно с това започна и прекаляването ми с алкохола. Беше голямо прекаляване. Много голямо. Имахме постоянни скандали с майка ти, които и досега не мога да забравя. за съжаление има и такива, които не мога да си спомня заради ступора. Имаше и наркотици, но ако кажеш на някого няма да те познавам повече. Така постепенно потъна всичко. Изгубих фирмата, изгубих пътя и изгубих и вас. Майка ти поиска развод и вече 10 години сме разведени
- Наистина си имал проблеми
- Видя ли сега?!
- И как се оправи след това?
- Ами просто е като го кажа от сегашната си гледна точка, но тогава ми отне доста време и болничен престой, за да го разбера. Намираш силата и се преборваш с демоните, които те разяждат. Бях търсил отговори на неправилните места и разчитах само на себе си, без да поиска помощ. Запомни - егото е най-големият враг на човека. Намерих пътя обратно след години лутане, зависимост и липса на воля. Но сега съм тук. До теб и до майка ти. Мисля, че тя разбра, че може отново да ми има доверие. Най-много съжалявам, че не успях да съхраня семейството ни. Но животът учи, а ние трябва да сме готови да се научим, иначе няма да успеем да преминем цели през него. Сега нещата стоят по различен начин. Успях да направя магазина, както знаеш и давам всичко от себе си, и виждаш, че върви добре. Малко, но от сърце.
- Не те ли беше страх с такива неща, които са се случили?
- Разбира се, че ме беше страх, затова и се случиха. Страхът парализира сетивата. Кара те да действаш от отчаяние и допускаш грешки. Но сега вече не ме е страх от това, а от друго. Виждам светът по съвсем различен, по-чист начин. Всичко има смисъл и предназначение, което разбереш ли ще живееш много по-добре
- От какво те беше страх тогава и от какво сега?
- Тоагава ме беше страх, че ще се проваля като баща, като родител, като мъж. Иронията е, че точно този страх ме провали в тези неща. А можех да помоля за помощ или просто да кажа, че имам проблем. Не ме беше страх да злоупотребявам със себе си, с околните, с чувствата на майка ти и т.н. , но ме беше страх да не се проваля. Точно това направих. Безкрайно съжалявам. Сега ме е страх да не изгубя отново това, което имам във ваше лице. Не ме е страх от света. Той е изграден по определени правила. Страх ме е от мен самия
- Как може да те е страх от теб?
- Няма човек, който да не се страхува от нещо. Всеки изпитва страх. Иначе нямаше да имаме чувство за самосъхранение, което ни предпазва. Но и това е спорно само по себе си, но това е друга тема. Страхът е полезен, но и опасен ако му се поддадеш. Аз му се поддадох и той ме погълна. Усилията да се отскубна бяха неимоверни, но успешни. Сега имам този страх от себе си, който ми показва колко е важно да не се поддавам отново. Този страх ме държи нащрек и ми показва пътя ако случайно го забравя. Мога да ви загубя отново, а не искам това
- И аз не го искам тате.
- Хайде да вземем сладолед. Нали тийнейджърите ядете сладолед с бащите си или не е готино... и няма да казваш на майка ти
- За сладоледа или за историята?
- И за двете. Приличаш на нея
- Няма, обещавам
....
- Не е готино, но пък е вкусно
Няма коментари:
Публикуване на коментар